Сара Маас - Среднощна корона

Каол остана загледан в мястото, където бе отишла, и се запита дали не трябва да я последва в древния мрак. После обаче се сети за всичко, което му бе казала, за тайните, които му бе разкрила, и разбра, че му трябва време, за да ги осмисли.

Досещаше се, че не му е разкрила всичко. Бе му разказала нещата в най-общи детайли, а и оставаше проблемът с елфическата кръв. Никога не бе чувал някой да може да наследи силите си по този начин, но пък в днешно време никой не говореше за елфите. Това обясняваше древната песен.

Потупа главата на Лапичка и излезе от стаята. Коридорите бяха тихи и празни.

Имаше момент, в който съществото бе блъснато от невидима стена. Но бе невъзможно Дориан да има такава сила. Как беше възможно, след като магията на Селена бе изчезнала при завръщането u в този свят?

Селена бе елфа и имаше сили, които не може да контролира. Дори да не владееше изкуството на превъплъщението, ако някой разбереше каква е...

Това обясняваше и защо изпитва такъв ужас от краля, защо никога не споделя откъде идва и какво е преживяла. Да живее тук... това бе най-опасното място за нея или за който и да е елф.

Ако някой разбереше каква е, можеше да използва информацията срещу нея или направо да я убие. А Каол нямаше да може да направи нищо. Нямаше какво да излъже, не разполагаше с връзки, които да задейства. Колко ли време щеше да мине, преди някой да започне да рови в миналото u? Преди да докопа Аробин Хамел и да го измъчва, докато узнае истината?

Краката на Каол знаеха къде отива преди той да направи избора, да изработи плана. След минути потропа на една дървена врата.

Очите на баща му бяха сънени и се присвиха, когато го видя.

- Знаеш ли кое време е?

Не знаеше и не го интересуваше. Каол влезе в стаята и затвори вратата, като се огледа, за да види дали наоколо няма други хора.

- Трябва да те помоля нещо, но преди да го сторя, обещай ми, че няма да ми задаваш въпроси.

Баща му го погледна развеселено, след което скръсти ръце.

- Хубаво. Няма да задавам въпроси.

Небето отвъд прозореца започна да се оцветява в тъмносиньо.

- Мисля, че трябва да изпратим кралския шампион до Вендлин, за да ликвидира владетелите им.

Баща му повдигна вежди, а Каол продължи:

- Воюваме с тях вече две години и още не сме пробили военноморските им защити. Но ако кралят им и синът му бъдат елиминирани, ще имаме шанс да ги завладеем в хаоса. Особено ако кралският шампион докопа защитните планове на флота им. -Пое си дълбоко въздух, за да запази тона си равен. - Искам да представя идеята пред краля тази сутрин и те моля да ме подкрепиш.

Защото Дориан никога нямаше да се съгласи, не и без да знае коя е Селена. А Каол не можеше да разкрие тайната никому, дори на него. За толкова драстична идея обаче му трябваше стабилна политическа подкрепа.

- Амбициозен и безпощаден план - усмихна се баща му. - Ако подкрепя идеята и убедя съюзниците си в Съвета също да гласуват за нея, какво мога да очаквам в замяна?

От начина, по който очите му заблестяха, разбра, че баща му вече е отгатнал отговора.

- Тогава ще се върна в Аниел с теб - рече Каол. - Ще напусна поста на капитан и... ще се върна у дома.

Там не бе неговият дом, но ако това му позволеше да изкара Селена от страната... А и Вендлин бе последната крепост на елфите, единственото място в Ерилея, където щеше наистина да се намира в безопасност.

Каквато и надежда да бе имал за бъдещето им, тя си бе отишла. Селена все още чувстваше нещо към него, бе си го признала, но никога нямаше да му се довери. Винаги щеше да го мрази заради това, което е направил.

Той обаче можеше да го стори за нея. Дори никога повече да не я видеше, дори тя да напуснеше поста си на кралски шампион и да останеше завинаги във Вендлин, ако бе в безопасност... бе готов да продаде душата си, за да я спаси.

- Считай го за сторено - блеснаха очите на баща му.

Когато Селена разказа на Дориан историята, която бе разказала и на Каол - макар и в доста по-сбит вариант, - той тежко въздъхна и се отпусна на леглото си.

- Звучи като приключение от книга - отвърна той, загледан в тавана.

Тя седна от другата страна на леглото.

- Повярвай ми. По едно време и аз мислех, че полудявам.

- Значи наистина си отворила портал към друг свят с тези Знаци?

Тя кимна.

- А пък ти изблъска онова чудовище, сякаш бе листо на вятъра. - Не бе забравила това. И за миг не бе забравила какво означава тази сурова сила за него.

- Беше просто късмет. Не мога да контролирам силите си.