Сара Маас - Среднощна корона

Селена усети как се отпуска, но остави кинжала си опрян в гърлото на Арчър, докато се изправяше.

- Ще се махнеш от Рифтхолд още тази нощ - нареди му тя - заедно с всичките си приятели.

- Благодаря ти - изпъшка Арчър, докато се изправяше.

- Разбера ли, че си в града на сутринта - обърна му гръб и се отправи към тунела, -ще те убия.

- Благодаря ти - повтори Арчър.

Продължи да върви, като се ослушваше дали няма да я нападне.

- Знаех, че си добра жена - каза той.

Селена спря и се обърна.

В очите му имаше триумф. Смяташе, че е спечелил. Че отново я е излъгал. Крачка след крачка, тя се върна при него със спокойствието на хищник.

Спря достатъчно близо, като че да го целуне. Той се усмихна колебливо.

- Не - каза тя, - не съм.

След това удари, прекалено бързо, за да му остави какъвто и да е шанс.

Очите му се изцъклиха, когато кинжалът u се заби в сърцето му.

Тялото му рухна в ръцете u. С едната си ръка тя го задържа изправен, а с другата завъртя кинжала.

- Но Нехемия беше - прошепна тя.

Каол видя как кръвта руква от устните на Арчър, след като Селена го пусна на каменния под. Погледна надолу към тялото. Последните u думи към него увиснаха във въздуха и накараха тръпки да полазят и без това настръхналия Каол. Тя притвори очи и отметна глава назад, поемайки си дълбоко въздух, все едно вдишваше от смъртта пред себе си и от пролятата кръв, подпечатала отмъщението u.

Бе пристигнал навреме, за да види как Арчър моли за живота си и изрича думите, които бяха станали последната му грешка. Каол размърда ботуша си върху стъпалото, за да я предупреди, че е тук. Каква ли част от елфическите си сетива бе запазила сега, когато изглеждаше като човек?

Кръвта на Арчър потече по тъмните камъни, а Селена отвори очи и се обърна бавно към Каол. Кръвта се бе просмукала в краищата на косата u и ги бе оцветила в яркочервено. А очите u... в тях нямаше нищо. Бе като куха. За миг се запита дали няма да убие и него - просто защото е видял тъмната истина за нея.

Тя премигна и студеният гняв изчезна от погледа u, заменен от безкрайни умора и печал. Сякаш невидима тежест накара раменете u да увиснат. Взе черната книга, която Арчър бе изпуснал на влажните камъни, но я остави да се изплъзне от пръстите u, все едно е някакъв парцал.

- Дължа ти обяснение - бе всичко, което каза.

Селена отказа на лечителката да я прегледа, докато не превързаха крачето на Лапичка. Оказа се само дълга, но дълбока драскотина. Селена държеше главата на кученцето в ръцете си, когато го принудиха да изпие водата с успокоителното. Дориан помогна, колкото можа, докато лечителят превързваше изпадналата в безсъзнание Лапичка върху масата на Селена. Каол се облегна на стената на стаята, скръстил ръце пред гърдите си. Не бе продумал нищо на Дориан, откакто бяха слезли по онзи коридор.

Младата лечителка не задаваше излишни въпроси. След като зашиха раната на Лапичка и я преместиха на леглото, Дориан накара Селена да превържат главата й. Тя обаче му отвърна да си гледа работата и заяви на лечителката, че ако не прегледа първо престолонаследника, ще докладва на краля. Дориан намръщен остави младата жена да почисти малката рана на слепоочието, която бе получил, когато Селена го зашемети. Предвид кървавите рани на Каол и Селена, се чувстваше нелепо, макар главата още да го болеше.

Лечителката приключи с него и се усмихна леко. И когато настана време да се реши кого да се прегледа следващ, започна дълъг спор с очи между Селена и Каол.

Най-накрая Каол поклати глава и седна на мястото, на което доскоро се бе намирал

Дориан. Бе целият в кръв и трябваше да свали ризата и туниката си, за да бъдат раните му почистени. Въпреки драскотините и ожулванията по ръцете и коленете му, лечителката отново не зададе никакви въпроси. Красивото u лице бе застинало в безизразна професионална маска.

Селена се обърна към Дориан и прошепна:

- Ще дойда в покоите ти, когато свърша тук.

С крайчеца на окото си видя как Каол се напряга. Дориан трябваше да потисне ревността си, когато осъзна, че му казват да си ходи. Капитанът ловко избягваше да ги гледа. Какво ли бе станало, докато бе лежал в безсъзнание? Какво се бе случило, след като бе убила Арчър?

- Хубаво - каза Дориан и благодари на лечителката за помощта.

Сега поне имаше време да преосмисли случилото се през последните няколко часа. И да се опита да скалъпи някакво обяснение на магията си за пред Каол.

Но още докато излизаше от стаята, част от него осъзна, че магията му - и самият той - са най-малкият им проблем. Още от онзи първи ден в Ендовиер, важното бяха те...