Сара Маас - Среднощна корона

Нямаше нищо, което да стори, освен да го последва

Писъкът на Селена отекна в коридора, когато Каол скочи от стълбите и се хвърли в мъгливия портал подир Лапичка.

Бе все едно не е познавала болката и страха досега. Нищо, което бе преживяла, не можеше да се сравни с чувството, което изпита, когато Каол мина през портала, за да спаси Лапичка.

Дориан бе напълно изненадан, когато Селена се извъртя и удари главата му в каменната стена толкова силно, че той падна на стълбите, а тя се освободи от хватката му.

Не се интересуваше от него, от нищо, освен от Лапичка и Каол, докато тичаше по последните няколко стъпала надолу и по коридора. Трябваше да ги спаси преди порталът да се затвори.

Тя премина за един удар на сърцето.

Когато видя Каол да пази кученцето с голи ръце, тъй като мечът му бе счупен от надвисналия над тях демон, не се поколеба и отприщи чудовището в самата себе си.

Каол я видя как идва с крайчеца на окото си. Видя древния меч в ръката и, страховитата ярост, изписана на лицето и.

В мига, в който тя мина през портала, нещо се промени. Все едно от лицето й се бе вдигнала мъгла. Чертите й станаха по-остри, стъпките й - по-дълги и грациозни. А ушите й се изостриха.

Съществото долови, че ще изгуби плячката си и нападна Каол за последно.

Отнесе го стена от син пламък.

Огънят избледня и разкри как чудовището се стоварва на земята и започва да се търкаля. Още преди да спре обаче, се изправи на крака и със същото движение нападна Селена.

Сега вече тя бе между тях с вдигнат меч. Извика и разкри удължени кучешки зъби. Звукът не бе като от човешко гърло. Не бе като нещо, което някога бе чувал.

Защото тя не беше човек, осъзна Каол. Все още застанал над Лапичка, той просто зяпна.

Тя не бе човек.

Селена бе елфа.

Разбра по адската болка, че промяната се е случила. Заля я веднага след като истинската u същност се разкри. Демонът нападна и тя потъна в силата, която внезапно я бе изпълнила. Магия, свирепа и неудържима, изскочи от нея и блъсна съществото, като го вдигна във въздуха. Пламък. Помнеше го отпреди години. Силата u винаги се проявяваше като някакъв пламък.

Можеше да надуши всичко, да види всичко. Сетивата u разкриваха всеки детайл, разкриха u, че този свят е сбъркан, че трябва да го напусне веднага.

Но нямаше да го направи преди да изведе Каол и Лапичка в безопасност.

Съществото спря да се търкаля и отново се изправи на крака. Селена застана между него и Каол. Демонът я подуши и приклекна, готов за атака.

Тя вдигна Дамарис и извика предизвикателство.

От мъглите се чуха ревове, които му отвърнаха. Един от тях бе нададен от съществото пред нея.

Тя погледна към Каол, който още стоеше приведен над Лапичка, и оголи зъби. Кучешките u зъби заблестяха на сивата светлина.

Каол я гледаше изумен. Можеше да надуши ужаса и страха му. Обикновената му човешка кръв. Магията придобиваше все по-голям контрол над нея. Бе неудържима, древна и изгаряща.

- Бягай! - изръмжа тя. Бе повече молба, отколкото заповед. Магията бе жива и искаше да излезе навън. Бе готова да нарани него така, както и онова същество. А порталът можеше да се затвори и да ги запечата тук завинаги.

Не изчака да види какво ще направи Каол. Съществото скочи към нея - петно от размазана бяла плът. Тя се втурна към него и удари безсмъртната си сила като с невидим юмрук. Магията се прояви като фонтан син пламък.

Съществото го избегна. Както и следващия удар. А после и по-следващия.

Селена развъртя Дамарис и съществото се приведе, преди да отскочи назад. Ревовете идваха от все по-близо. Чу хрущенето на чакъл зад себе си и разбра, че Каол бяга към портала.

Демонът започна да крачи. Тогава хрущенето спря. Това означаваше, че Каол е в своя свят и че е отвел Лапичка в безопасност.

Той бе в безопасност.

Но това нещо бе прекалено хитро и бързо. И неимоверно силно, въпреки тънките си крайници.

А ако дойдеха и други... Ако успееха да преминат през портала, преди той да се затвори...

Тогава магията u се надигна. Селена прецени разстоянието между тях и започна да отстъпва към портала. Тя нямаше почти никакъв контрол над силата, но имаше меч, свещен меч, изкован от елфите, способен да удържи магията.

И да я насочи.

Без да му мисли, тя съсредоточи цялата си сила в златния меч. Острието засия в червено, а по ръба му запращяха мълнии.

Когато надигна меча над главата си, създанието се напрегна, сякаш предугадило какво е намислила.. С боен вик, който разкъса мъглите, Селена заби Дамарис в земята.