Матю Стоувър - Острието на Тишал

Обръща се към Дж’Тан, навежда се към него и пламъците озаряват демоничното му лице.

— Марк? Вкъщи ли си, стари приятелю? Чук-чук, мамка му.

Бодигардовете на „Вило Интерконтинентал“, които охраняват имението, едва успяват да извадят оръжията си, преди Каин да ги помете с вълна от огън. Той крачи между сградите и само с поглед възпламенява дори тухлите в стените.

Когато стига до централната сграда, той разбива с голи ръце подсилената с въглеродни нишки керамична броня на входната врата. Тухли и камък се трошат под юмруците му и той хлътва вътре, оставяйки Актьора да гледа безпомощно след него.

Изгубва се от погледите на БД. Но Марк Вило го вижда, когато Каин изтръгва вратата на тоалетната от пантите ѝ. На Марк, чието съзнание е наполовина свързано с колективното съзнание на Борда, Каин му изглежда прозрачен, сякаш не съвсем реален, но това е двойно по-ужасяващо.

— Не си очаквал, че ще те хвана на клозетната чиния, а?

— Хари… — казва той. — Хари, за бога, моля те…

— Кой бог?

— Хари, умолявам те, недей… хайде, хлапе, след всичко, което направих за теб… аз те създадох . Моля те, не можеш…

Каин поклаща глава.

— От всички хора на света, Марк. От всички хора на света — на всеки свят…

Устните му се разтягат и оголват зъбите му, хищни и студени.

— Точно ти би трябвало да знаеш, че е опасно да закачаш семейството ми.

Това е последното нещо, което вижда Вило: очите му кипват и се пръсват при първата вълна от огън. Но времето му стига, за да чуе собствения си писък.

На БД, които наблюдават през очите на Дж’Тан, им се струва, че в къщата избухва термобарична бомба. Актьорът е подхвърлен във въздуха от взривната вълна, която го запраща, пъшкащ и зашеметен, върху гъстата зелена трева на моравата пред дома. За няколко секунди БД си позволява да се надява, че Каин е загинал в експлозията, но той се появява от пламъците. Невредим.

Дори неопърлен.

— Искате война? — казва той със същото мрачно и жестоко веселие. — Действайте.

Навежда се над Дж’Тан толкова близко, че зъбите му изпълват целия свят.

— От този миг Студията е изхвърлена от бизнеса. Същото се отнася и за компания „Отвъдие“. Отвъдие е затворено .

Той покрива лицето на Дж’Тан с дланите си.

— Благодаря ви и лека нощ.

Светлината от очите на последния Актьор се свива до точка и угасва.

И така:

Ето ме мен.

Седя си на бюрото и главата ми е пълна с истории.

Те са пълни с герои: Хари и Каин; Рейт и Гибелта на Каин; Ейвъри Шанкс и Киърандел, и Деймън от Джантоген Блъф…

Тан’елкот, разбира се.

И може би — с известна неохота — дори аз.

Спомням си как четох някъде, че начинът, по който структурираме нашата реалност, ние наричаме легенда: че легендите са истории, които внушават някакъв ред в хаоса на съществуването ни.

Дори не съм сигурен, че някога ще го разбера, но си мисля, че знам как да оцелея и без да го разбирам. Ще разкажа историята както мога и ще я оставя да придобие свой смисъл. А ако не мога да открия легенди, които да подредят хаоса в живота ми, ще си създам свои.

Историята ми започва:

Една приказка разказва за близнаци, родени от различни майки.

Единият е с тъмна, а другият — със светла природа. Единият е богат, а другият — беден. Единият е жесток, другият — хрисим. Единият е вечно млад, другият — преждевременно остарял.

Единият е смъртен.

Те не са сродни по кръв или по дух, но въпреки това са близнаци.

Те живеят, без да знаят, че са братя.

И двамата загиват в схватка със Слепия бог.

Някои твърдят, че Времето е чук: че всяка бавна секунда отбелязва поредния удар, който превръща канарите в малки камъчета, водопадите в каньони, скалите в брегове.

Други пък смятат Времето за острие. Те виждат танца на острия му връх, който се поклаща като отровна змия, винаги готова да нанесе смъртоносен удар.

Но има и такива, които ще кажат, че Времето е едновременно чук и острие.

Ще кажат, че чукът е чукче на скулптор, а острието е неговото длето; така всеки удар е изчистване, усъвършенстване, откриване на истината и красотата в онова, което иначе би било просто безжизнен, равнодушен камък.

Аз наричам това мъдрост.

Превод Ралица Ботева. — Б.пр.

Сорботан — високоеластичен синтетичен полимер на основата на уретана. — Б.пр.

Игра на думи — думата fall в оригинала може да означава и „падане“. — Б.пр.