Стивън Кинг - Стрелецът

— Не съм свещеник и нищо не ме отвращава. — Той изпи уискито си на един дъх. — Още едно, моля.

— Простете, но първо трябва да ми докажете, че имате пари.

— Не е необходимо да ми се извинявате.

Странникът сложи на бара сребърна монета, по-дебела от единия край. Жената каза, както й беше обичай:

— Не мога да ви върна.

Той поклати глава и се втренчи в чашата си.

— Навярно само минавате оттук.

Непознатият мълчеше; точно когато тя понечи да повтори въпроса си, той нетърпеливо поклати глава.

— Не дрънкай празни приказки. Тук има покойник.

Тя се отдръпна, обидена и удивена; първата й мисъл бе, че странникът е излъгал за свещеническия си сан, за да я изпита.

— Харесвала си го, нали?

— Кого? Норт ли? — Тя се изсмя, за да прикрие смущението си. — По-добре…

— Имаш добро сърце и си поуплашена — продължи непознатият, — а той се е хранил с дяволска трева и е бил с единия крак в ада. Сега вратата на ада е хлопнала зад гърба му и смяташ, че няма да се отвори, докато не дойде и твоят ред.

— Ти май се напи, приятел?

— Мистър Нортън, той мъртъв — произнесе иронично мъжът в черно. — Мъртъв!

— Махай се! — Жената трепереше от гняв, но в утробата й се разливаше топлина.

— Всичко е наред — промълви той. — Всичко е наред. Почакай. Само почакай.

Очите му бяха сини. Тя внезапно се успокои, сякаш бе взела някакво лекарство.

— Разбра ли — попита я непознатият.

Тя кимна безмълвно, а човекът гръмогласно се изсмя — звънък смях, който накара всички да извърнат глави към него. Непознатият ги изгледа — изведнъж беше станал център на вниманието. Гласът на леля Мил потрепери и заглъхна. Шеб усети, че свири фалшиво и престана да натиска клавишите. Всички гледаха напрегнато мъжа в черно. Понесени от вятъра песъчинки задращиха по стените на сградата.

Тишината в салона сякаш се пренесе и навън. Сякаш камък заседна в гърлото на Алис, тя сведе поглед и забеляза, че машинално притиска корема си. Всички присъстващи наблюдаваха непознатия, който невъзмутимо ги оглеждаше. Сетне той отново избухна в гръмогласен смях. Но на тях изобщо не им беше до смях.

— Ще ви демонстрирам едно чудо! — извика им странникът. Ала те само се взираха в него като послушни деца, присъстващи на представление на илюзионист, чиито фокуси не са им интересни.

Мъжът в черно пристъпи напред, а леля Мил отскочи встрани. Той се ухили зловещо и я шляпна по огромния корем. Жената издаде странен звук и непознатият се изкиска.

— Така е по-добре, нали?

Леля Мил отново изстена, сетне внезапно избухна в плач и заслепена от сълзи се втурна към вратата. Останалите я наблюдаваха мълчаливо. Навън се надигаше буря, облаците се гонеха бясно по небето. Един от клиентите, забравил халбата с бира в ръката си, изскърца със зъби. Непознатият се надвеси ухилен над Норт. Вятърът зловещо виеше и паянтовата сграда се тресеше. Друг клиент, застанал до бара, се отърси от вцепенението и залитайки, излезе навън. Разнесоха се гръмотевици, напомнящи топовни изстрели.

— Добре — ухили се мъжът в черно, — да се залавяме за работа.

Той започна да плюе върху лицето на Норт, като се прицелваше старателно. Слюнката му проблясваше по челото на мъртвеца и се стичаше по клюнообразния му нос.

Алис посегна между краката си.

Шеб се изсмя лудешки и се прегьрби още повече. Закашля се и от устата му захвърчаха лепкави храчки. Мъжът в черно одобрително се изкиска и го потупа по гърба. Шеб се ухили, златният му зъб проблесна в полумрака.

Някои от клиентите побягнаха. Други обкръжиха Норт. Лицето и сбръчканата му шия бяха влажни. Внезапно се възцари мъртвешка тишина.

Мъжът в черно ненадейно прескочи трупа, извисявайки се над него като водна струя, бликаща от фонтан. Приземи се на ръце, ухили се и повтори скока. Един от зяпачите машинално заръкопляска, сетне се осъзна, закри устата си с длан и ужасено хукна към вратата.

При третия скок на мъжа в черно Норт се раздвижи.

Насъбралите се изстенаха от изумление, сетне отново се смълчаха. Непознатият отметна глава и се закиска. Гърдите му се повдигаха в бърз ритъм, докато си поемаше въздух. Запрескача Норт с ускорено темпо, прелитайки напред-назад над тялото му като вода, преливана от една чаша в друга. Единствените звуци, които се чуваха, бяха хрипливият му дъх и воят на вятъра.

Норт дълбоко си пое дъх. Пръстите му машинално забарабаниха по масата. Шеб пронизително изпищя и изскочи навън. Една от жените го последва.

Мъжът в черно прелетя още веднъж, сетне повтори и потрети. Сега цялото тяло на Норт се тресеше и се гърчеше. Вонята на гнилоч и изпражнения се разнесе на задушливи талази. Очите му се отвориха.