Стивън Кинг - Стрелецът

— Имам кибрит — развеселено каза мъжът в черно, — но прецених, че ще предпочетеш магията. А сега приготви вечерята.

Разтвори расото си и на земята падна одраният и изкормен труп на охранен заек.

Стрелецът го набоде на дълъг шиш и започна да го върти над огъня, без да промълви нито дума. Разнесе се приятен аромат. Слънцето залязваше. Над долчинката, в която човекът в черно най-после бе решил да се срещне с Роланд, се спускаха пурпурни сенки. Докато Стрелецът наблюдаваше как заекът добива кафеникав загар, стомахът му закъркори от глад. Но когато печеното най-сетне беше готово, той мълчаливо протегна целия шиш към мъжа в черно, затършува в полупразната си вече раница и извади остатъка от пастърмата. Тя беше солена, щипеше устните му и имаше вкус на сълзи.

— Това е безсмислен жест — каза човекът в черно. Изглеждаше едновременно ядосан и развеселен.

— Няма значение — отвърна Роланд. По устните му имаше ранички, причинени от липсата на витамини, и соленият вкус го накара горчиво да се усмихне.

— Боиш се месото да не е омагьосано ли?

— Да.

Мъжът в черно свали качулката си.

Стрелецът мълчаливо го изгледа. В известен смисъл лицето на човека в черно се оказа истинско разочарование. Беше красиво, с правилни черти, но обикновено — липсваха белези или някакви други особености, които да свидетелстват за изпитанията, които е преодолял, за великите тайни, в които е бил посветен. Дългата му черна коса бе сплъстена и мръсна. Челото му беше високо, тъмните му очи блестяха в полумрака. Носът му не се поддаваше на описание. Устните му бяха плътни и чувствени. Лицето му бе бледо като на Стрелеца.

Най-накрая Роланд каза:

— Мислех, че си по-възрастен.

— Каква е разликата? Аз съм почти безсмъртен. Можех да приема друг образ, разбира се, какъвто си очаквал, но реших да ти разкрия лицето, което… ъ-ъ… с което съм се родил. Стрелецо, погледни залеза.

Слънцето вече се бе скрило и небето на запад бе озарено в червено като разпалена пещ.

— Много време ще мине преди да видиш отново залеза — тихо рече мъжът в черно.

Роланд си спомни мрачния лабиринт под планината, сетне погледна небето с хилядите блещукащи звезди и промълви:

— Сега това няма значение.

Мъжът в черно с невероятна бързина и ловкост разбърка картите. Колодата бе огромна, рисунките на гърба на картите — изключително сложни.

— Това са карти таро — каза мъжът в черно, — комбинация от стандартна колода и карти, които са изработени от мен. Наблюдавай внимателно, Стрелецо.

— Защо?

— Ще ти предскажа бъдещето, Роланд. Трябва да обърна седем карти, една по една, и да ги подредя по определен начин. Не съм го правил повече от триста години. Подозирам, че няма да попадна на комбинация от карти като твоята. — В гласа му отново се прокрадна подигравателна нотка, като войник, промъкващ се в мрака с нож в ръка. — Ти си последният авантюрист. Последният кръстоносец. Колко ли те блазни тази мисъл, Роланд! Нямаш представа колко близко стоиш до Кулата сега.

— Предскажи ми бъдещето — обади се Стрелецът с дрезгав глас.

Мъжът в черно обърна първата карта и каза:

— Обесеният. В този случай, когато няма връзка с други карти, тя означава сила, не смърт. Ти, Стрелецо, си Обесеният, който следва неотклонно целите си и не се спира пред бездните на Хадес. Вече заряза един свой спътник в подобна бездна, нали?

Обърна втората карта.

— Морякът. Обърни внимание на ведрото чело, на гладките страни и подпухналите очи. Той се дави, Стрелецо, но никой не му хвърля спасителен пояс. Това е Джейк, момчето.

Стрелецът трепна, но не каза нищо.

Мъжът в черно обърна и третата карта.

Един павиан се хилеше, седнал върху рамото на млад мъж. Лицето на младежа беше застинало в характерна гримаса на ужас. Като се вгледа по-внимателно, Роланд видя, че маймуната държи камшик.

— Затворникът — промълви човекът в черно. Огънят хвърляше странни отблясъци по лицето на младежа, яхнат от павиана. То сякаш се гърчеше в ням ужас. Стрелецът отмести поглед. — Разстройва те, нали? — попита мъжът в черно, като едва сподавяше кикота си.

Обърна и четвъртата карта. Жена, загърната с шал, стоеше на щурвала. Усмивката й беше едновременно лукава и тъжна.

— Господарката на сенките. Не ти ли се струва, че има две лица, а, Стрелецо? Така е. Тя е същински Янус.

— Защо ми показваш тези карти?

— Не питай! Не питай! Само гледай. Приеми, че това е един безсмислен ритуал, ако ще ти олекне. Нещо като църковен обред.