Стивън Кинг - Магьосникът

На Блейн може би също му беше трудно да разсъждава повърхностно. Той попита другите дали знаят още гатанки. Обърна се дори към Ко. Еди долови иронията в гласа му. Защото отново включваше бушоните. Връщаше се, за да провери дали ще може да убеди дявола да се самозапали. Този път оръжията нямаше да помогнат, но може би така беше по-добре. Защото…

„Защото аз стрелям с ума си. Господ да ми е на помощ да застрелям този високомерен калкулатор с ума си. Помогни ми, Боже, да го застрелям, разсъждавайки повърхностно,“

— Блейн? — попита той и когато компютърът отговори, добави: — Имам няколко гатанки за теб.

Докато говореше, установи нещо прекрасно — едва сдържаше смеха си.

— КАЖИ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК.

Нямаше време да предупреди другите да бъдат нащрек и че нещо може да се случи. Но като ги погледна, видя, че не е необходимо. Реши да не мисли за тях и съсредоточи цялото си внимание върху Блейн.

— Четирима братя вечно се гонят и никога не се стигат. Що е то?

— КОЛЕЛАТА НА КОЛАТА, КАКТО ВЕЧЕ КАЗАХ. — Неодобрение ли прозвуча в гласа му или ненавист? — ГЛУПАВ ЛИ СИ, ИЛИ НЕ ВНИМАВАШ, ЧЕ НЕ СИ СПОМНЯШ? ТОВА БЕШЕ ПЪРВАТА ГАТАНКА, КОЯТО МИ ЗАДАДОХТЕ.

„Да — помисли Еди. — И онова, което пропуснахме — защото бяхме съсредоточени да те смажем с някоя трудна гатанка от миналото на Роланд и от книгата на Джейк — е, че състезанието едва не свърши веднага.“

— Не ти хареса, нали, Блейн?

— НАМИРАМ Я ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГЛУПАВА. ВЕРОЯТНО ЗАТОВА Я ЗАДАВАШ ПАК. ГЛУПАВИТЕ ГОВОРЯТ ГЛУПОСТИ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК. НЕ Е ЛИ ТАКА?

Младежът се ухили и размаха пръст срещу маршрутната карта.

— Пръчки и камъни могат да счупят костите ми, но думите не могат да ме наранят. Или както казвахме в нашия квартал, винаги ще ми е надървен, както когато чуках майка ти.

— Побързай! — прошепна Джейк. — Ако можеш да направиш нещо, стори го!

— Блейн не обича глупави въпроси — каза Еди. — Нито глупави игри. И ние го знаехме . Знаехме го от „Чарли Пуф-Паф“. Докъде може да стигне глупостта? По дяволите, това беше книгата с отговорите, а не „Що е то?“, но ние не го разбрахме.

Опитваше се да си припомни другата гатанка от есето на Джейк. Накрая се сети и попита:

— Блейн, кога вълната не е вълна?

За пръв път, откакто Сузана бе попитала Блейн кои са четиримата братя, които вечно се гонят, но никога не се стигат, се чу особеното чаткане, сякаш човек премяташе език по небцето си. Паузата беше по-кратка, отколкото след първата гатанка на Сузана, но я имаше — Еди я чу.

— КОГАТО Е ВЪЛНА, РАЗБИРА СЕ. — ГЛАСЪТ НА БЛЕЙН ПРОЗВУЧА СТРОГО. — ДО КРАЯ ОСТАВАТ ТРИНАЙСЕТ МИНУТИ И ПЕТ СЕКУНДИ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК. С ТАКИВА ЛИ ГЛУПАВИ ГАТАНКИ НА УСТА ЩЕ УМРЕШ?

Младежът изпъна рамене, вторачи се в маршрутната карта и макар да усещаше топлите струйки пот, стичащи се по гърба му, се усмихна още по-широко.

— Престани да хленчиш, приятел. Щом искаш да убиеш всички ни, ще трябва да се примириш с няколко гатанки, които не се вместват в стандартите ти за логика.

— НЕ ТРЯБВА ДА МИ ГОВОРИШ ПО ТОЗИ НАЧИН.

— Инак какво ще направиш? Ще ме убиеш ли? Не ме разсмивай. Само играй. Искаше това състезание, затова участвай в него.

За миг на маршрутната карта проблесна розова светлина.

— Ядосваш го — тъжно каза малкият Блейн. — Ох, така го ядосваш!

— Чупката, келеш! — грубо каза Еди и когато розовото сияние намаля, за пореден път разкривайки, че примигващата зелена точка е почти до Топика, заговори: — Отгатни тази, Блейн. Какво става с една шапка, когато падне в Червено море?

— ТОВА Е НЕДОСТОЙНО ЗА СЪСТЕЗАНИЕТО. НЯМА ДА ОТГОВОРЯ.

На последната дума гласът му превключи на друг регистър. Прозвуча като на четиринадесетгодишно момче, което опитва да се справи с мутиращия си глас.

Очите на Роланд вече не блестяха, а горяха.

— Какво каза, Блейн? Предаваш се, така ли?

— НЕ, РАЗБИРА СЕ. НО…

— Тогава отговори на гатанката, ако можеш.

— ТОВА НЕ Е ГАТАНКА! — почти изблея Блейн. — ТОВА Е СМЕШКА ЗА ГЛУПАВИ ДЕЦА, ЗА ДА СЕ КИКОТЯТ НА ПЛОЩАДКАТА ЗА ИГРА!

— Отговори веднага, инак ще обявя края на състезанието и нашият ка-тет — за победител — каза Роланд. Говореше самоуверено. — Трябва да отговориш, защото се оплакваш от глупостта на гатанката, а не от нарушаване на правилата, за които се споразумяхме.

Последва още едно чаткане, но този път много по-силно. Еди изтръпна. Ко сви уши. Минаха три секунди — най-дългата пауза до този момент, после Блейн каза: