Стивън Кинг - Вълците от Кала

Бени се изсмя безумно. Джейк го погледна над хлипащия, окървавен Франк… и му намигна. Бени също му намигна. Така изведнъж те отново бяха старите добри приятеля.

Легнала в мрака, сред миризмата на гнили листа, Сузана изведнъж почувства болките. В този миг остра болка прониза лявото и слепоочие и цялото и лице и вратът и сякаш се вдървиха. В същото време пред очите и се появи огромна трапезария: изпускащи пара печени меса, риба, пържоли, огромни бутилки шампанско, купи със сосове, реки от червено вино. Чу звуците на пиано. Някой пееше с ужасно тъжен глас:

— Някой спаси живота ми тази нощ, някой спаси живоо-отааа ми…

„Не!“ — понечи да извика на онова, което искаше да я обладае. Как му беше името? А, да. Името означаваше Майка. Ръката на това същество бе създадена да люлее бебешка люлка, а който люлее люлката, управлява све…

„Не! Остави ме да довърша това! Сетне, ако толкова искаш да го родиш, ще ти помогна! Ще ти съдействам! Ако обаче се опиташ да ме принудиш сега, ще се съпротивлявам със зъби и нокти! А ако бъда убита, скъпоценното ти мъниче също ще умре! Чуваш ли, кучко?“

За момент не последва нищо, тя усещаше само докосването на Еди, скованото си лице, острата миризма на гнило, чуваше тътена от приближаващите Вълци и дишането на Сестрите, които се готвеха за битка. После някъде отляво над окото и Мия заговори за пръв път; думите прозвучаха кристално ясно в съзнанието и:

„Сражавай се, щом искаш, жено. Дори ще ти помогна, ако мога. После ти ще изпълниш обещанието си.“

— Сузана? — прошепна Еди. — Добре ли си?

— Да — отвърна тя.

И наистина беше добре. Болката секна. Гласът се загуби. С него изчезна и ужасното вдървяване.

Някъде наблизо обаче Мия чакаше.

Роланд лежеше по корем в канавката; наблюдаваше Вълците с взора на въображението и интуицията, не с очите си. Те бяха между двете възвишения, яздеха с развети наметала. Щяха да са скрити зад последния хълм около десетина секунди. Ако останат в група и водачите им не избързат напред. Ако беше преценил правилно скоростта им. Ако беше прав, може би имаше пет секунди, през които да махне на децата да идват. Или седем. Ако не грешеше, те имаха пет секунди да прекосят пътя. Ако грешеше (или ако децата се забавят), Вълците щяха да видят човека в канавката или децата на пътя, а може би и двете. Разстоянието нямаше да е достатъчно за врага да използва оръжията си, но толкова внимателно устроената засада щеше да се провали. Най-разумното бе да остане залегнал и да остави децата на произвола на съдбата. По дяволите, четирите деца на пътя за мините щяха допълнително да убедят Вълците, че останалите се крият там. „Стига размишления — прозвуча гласът на Корт в главата му. — Ако ще действаш, нещастнико, сега е единственият ти шанс.“

Роланд скочи на крака. Точно срещу него, скрити зад купчина камъни, бяха Джейк и Бени Слайтман, хванали от двете страни Франк. Момчето бе цялото в кръв, боговете само знаеха какво му се беше случило. Сестричката му надничаше над рамото му. В този момент приличаха на сиамски близнаци.

Роланд размаха ръце в знак да тичат към него. В същото време погледна на изток. Вълците не се виждаха. За момент се бяха скрили от поглед зад хълма.

Джейк и Бени се втурнаха през пътя, влачейки Франк. Роланд само се надяваше Вълците да не забележат пресните следи от обувките му. Момиченцето дотича последно.

— Долу! — извика Роланд. — Долу, долу, долу!

Скочи върху нея, Джейк се приземи върху него. Роланд чувстваше лудото биене на сърцето му и изпита моментно облекчение.

Тропотът се приближаваше, усилваше се с всяка секунда. Дали предните ездачи ги бяха забелязали? Скоро щяха да разберат. Засега оставаше само да се придържат към плана. В окопа щеше да е тясно, но ако Вълците ги бяха забелязали, всичко щеше да се реши без изстрелването на нито един куршум и без хвърлянето на нито една чиния. Имаха най-много минута, може би само четирийсет секунди и времето летеше.

— Мушкай се в скривалището — прошепна той на Джейк. — Веднага!

Джейк се изхлузи от него и изчезна под земята.

— Хайде, Франк. И тихо. След две минути можеш да крещиш колкото си искаш, но засега си дръж устата затворена. Това важи за всички ви.

— Ще мълча — изстена момчето.

Бени и сестричката на Франк кимнаха.

— По някое време ще изскочим и ще започнем да стреляме. Вие тримата — Франк, Франсин и Бени — ще кротувате. Не се показвайте. Ако ви е мил животът, стойте долу.