Стивън Кинг - Тъмната кула

Сега той направи онзи характерен жест с дясната си ръка, с който изразяваше нетърпението си. „Побързай, в името на баща си. Изсирай се или ставай от гърнето.“

— Мисля, че всъщност хич не му се тръгваше — рече Еди. — Това обаче не означава, че все още е в дома си в Ийст Стоунхам.

— Но е там. Не е отишъл никъде .

Младият стрелец щеше да зяпне от изненада, ала в последния момент се овладя.

— Откъде знаеш? Да не би да можеш да го докоснеш?

Неговият дин поклати глава.

— Тогава как… Ка.

— Ка. Ка? Какво точно означава тази шибана дума?

Лицето на Роланд имаше измъчен и уморен вид, а кожата му беше бледа.

— Познаваме ли някого другиго в тази част на света?

— Не, но…

— Значи е той — Стрелеца говореше с безизразен глас, сякаш съобщаваше някакъв житейски факт, известен дори и на малките деца — „горе“ е над главата ти, а „долу“ там, където краката ти се допират до земята.

Спътникът му тъкмо щеше да му каже, че това е пълна глупост, нищо повече от тъпо суеверие, ала в последния момент се отказа. Като изключим Арон Дипно, Калвин Тауър, Стивън Кинг п отвратителния Джак Андолини, Джон Кълъм бе единственият човек, когото познаваха в тази част на света (или на това ниво на Кулата, ако така предпочитате). Пък и след всичко онова, което) Еди бе видял през последните няколко месеца — по дяволите, през последната седмица — какъв беше гой, че да се присмива на суеверията?

— Добре — въздъхна младият стрелец. — В такъв случай най-добре да опитаме.

— Как да се свържем с него?

— Можем да му звъннем от Бриджтън. Но в една история, Роланд, незначителен персонаж като Джон Кълъм никога няма да дойде от резервната скамейка, за да спаси положението. Просто няма да бъде реалистично.

— В живота — каза Стрелеца — това се случва непрекъснато.

Спътникът му се засмя. Какво друго можеше да стори? Това си беше съвсем роландовско .

Тъкмо бяха отминали този знак, когато Еди каза:

— Защо не потършуваш в жабката, Роланд? Току-виж ка. Лъчът или нещо друго ни оставили малко монети за телефон…

— Жабката? — попита недоумяващо Стрелеца.

— Капакът точно пред тебе.

— Аха.

Мъжът с двата пръста на дясната си ръка се опита да дръпне капака към себе си, но без резултат. Тогава го натисна навътре и жабката се отвори. Там цареше страшен безпорядък, който бе станал още по-голям от краткия период на безтегловност на форда. Имаше квитанции от кредитни карти, някаква много стара тубичка, която Еди разпозна като „паста за зъби“ (Роланд различи надписа ХОЛМС ДЕНТАЛот едната й страна), някаква снимка на усмихващо се младо момиче — най-вероятно племенницата на Кълъм, — яздещо пони, пръчка, която Стрелеца взе за експлозив (Еди каза, че било сигнална ракета за извънредни обстоятелства), списание и кутия с пури. Роланд не можеше да разбере думата, изписана па кутията, ала си мислеше, че може да е древни . Той показа кутията на спътника си, чиито очи грейнаха.

— Пише „ДРЕБНИ“ — рече Еди. — Може и да излезеш прав за Кълъм и ка. Отвори я, Роланд, направи го, моля аз.

Детето, което му бе подарило тази кутия, я бе снабдило с очарователна (и доста нескопосана) кукичка отпред, благодарение на която да се затваря добре. Стрелеца отмести кукичката, отвори кутията и показа на Еди изобилие от сребристи монети.

— Достатъчно ли са да се обадим в къщата на сай Кълъм? — попита той.

— Да — кимна младият мъж. — Мисля, че са достатъчно да се обадим и до Феърбанкс, Аляска. Но ако Кълъм е потеглил за Върмонт, няма да ни свършат никаква работа.

Централният площад на Бриджтън бе обграден от магазин и пицария от едната страна и кино („Вълшебният фенер“) и универсален магазин („Ренис“) от другата. Между тях имаше пейки и три монетни телефона.

Еди загреба от кутията с дребни на Джон Кълъм и даде на своя дин шест долара в монети по двайсет и пет цента.

— Искам да отидеш там — каза, сочейки към магазина — и да ми вземеш опаковка аспирин. Ще го разпознаеш ли, когато го видиш?

— Астин. Ще го разпозная.

— Искам от най-малката опаковка, защото шест долара не са много пари. После иди до съседната сграда — на мястото, където пише „Бриджтън — пица и сандвичи“. Ако са ти останали шестнайсет от тези монети, кажи им, че искаш един хоуги.