Брент Уийкс - Черната призма

— Проклета да си! Ти и това момче сте единствените, които могат да спасят Гавин. Вземи го и се махайте оттук! — изкрещя Самила Сайех.

Хората на Корван се юрнаха напред. Карис усети как Кип се размърдва до нея. Армията на лорд Всецветни връхлиташе като приливна вълна. Карис пришпори коня си и препусна, като хвърляше само бегли погледи към магическата битка, бушуваща зад тях.

Всички хора на Корван успяха да минат по моста. Оттам до пристанището беше просто тичане, подклаждано от адреналина във вените им.

Карис стигна с последната група. Отпред Корван се бе насочил към Гавин, който стоеше малко по-нататък и работеше — изглежда, притегляше баржи. Някой му съобщи и Карис видя как той метна една крива усмивка към Корван.

И в този миг Карис разбра. Все едно я цапардосаха с тояга по главата. Гърлото ѝ се сви. Всички парчета изведнъж се сглобиха. Хиляди късчета от последните шестнайсет години, а последните няколко — едва от тези дни. Усмивката. Потупването по рамото на Корван на стената тази сутрин. Ако Карис не бе прекарала повече от десетилетие в Черната гвардия, изобщо нямаше да забележи. Но Гавин и Корван би трябвало да се мразят. Разбира се, можеше да се намери някакво обяснение. И двамата бяха професионалисти. Имаха причини да си сътрудничат. Но синхронът в командването и мигновеното подчинение идват само с времето и доверието. Как можеха тези мъже да си вярват?

Кой се връща от война по-добър отпреди?

Гавин бе казал: „Онова, което пише в бележката, не е вярно. Кълна ти се, че не е.“ Защо му е на Гавин да брани една лъжа, която знае, че ще бъде разобличена само след минути?

Защото не беше лъжа.

Мамка му!

Слизането на Карис от коня извади Кип от ступора му и той се огледа, присвил очи. Главата му туптеше. Допреди миг бе яздил, вкопчен в Карис, притеснявайки се повече от това, че докато я държи, докосва гърдите ѝ и тя може да си помисли, че я опипва, отколкото от гърмящите оръжия и проблясващата магия.

Според всякакви разумни представи беше идиот.

А после внезапно се озоваха на пристанището. Кип не успяваше да следи добре ставащото. Отначало мъжете се опълчиха на Корван, после го приветстваха и Корван започна да раздава заповеди.

Кип се чувстваше едновременно замаян и силен като мечок. Карис ругаеше на висок глас, но той не разбираше защо. Тя дръпна ръцете му, все още увити около кръста ѝ. Кип я пусна и едва не падна, когато тя се плъзна от седлото.

— Ще дойда след малко. — Карис го потупа по ръката. Изведнъж лицето ѝ се фокусира. Той имаше чувството, че вижда през нея, че я разбира. Изглеждаше… уязвима.

Уязвима ли? Карис Белодъб? По друго време би се изсмял на тази мисъл. Но сега бе твърде съсредоточен. Очите ѝ бяха присвити. Отчасти поради загриженост за него, но потупването по ръката му означаваше „Скоро ще се оправиш.“ Тя не се тревожеше за него. Причината за нервността ѝ бе друга.

Карис се обърна и Кип я видя как изправя рамене. Пое си дълбоко дъх и закрачи по пристанището, наглед уверена както винаги, между войници, притеглящи, моряци и уплашени цивилни. Въпреки суматохата, нервите и не толкова далечната битка, тълпата се разтваряше пред това въплъщение на войната и красотата: възлести мускули и женственост, с все още димящ луксинов меч на гърба, със сажди по голите рамене и деколтето, с бич’хва в ръка, боса, с развяна от вятъра черна коса, безстрашна.

Карис спря зад някакъв меднокос притеглящ, който работеше върху голяма баржа. Заговори. Главата на мъжа се извъртя рязко, сякаш бе окачена на шарнир. Не беше кой да е мъж. Беше Призмата.

Гавин грабна Карис в обятията си и я притисна силно. Изглеждаше облекчен.

Карис стоеше сковано, с ръце все още отпуснати покрай тялото — или от шок, или от отвращение, Кип не можеше да познае кое точно. А после постепенно тази скованост донякъде се стопи. Ръцете ѝ се раздвижиха и се вдигнаха към гърба на Гавин, за да отвърнат на прегръдката.

В този момент Гавин видя Кип. На лицето му се изписа изненада. Пусна Карис и каза нещо.

И ръката на Карис изплющя по бузата му.

Гавин вдигна объркано ръце. „Какво толкова казах?“

Но Карис вече се отдалечаваше бясна, без да му отговори.

Гавин премести поглед от нея към Кип, а после към недовършената баржа зад себе си. Отпусна ръце. Кип би се заклел, че чу ругатнята дори оттук. Искаше му се да се свие в себе си. Все едно току-що бе видял родителите си да се карат. Искаше само да изчезне.

Обърна се към града. Зрението му продължаваше да се съсредоточава върху нещата едно по едно и цялостната картина му се губеше. Светлинна болест. Знаеше, че там пред него има армия, но виждаше само как един мъж проверява фитила на мускета си; друг, с наполовина изгорял мустак, си играеше с шомпола, като го въртеше в държача му; трети бе свалил щика и го използваше, за да си чеше гърба, като в същото време се шегуваше с приятелите си, сякаш изобщо не го беше страх, но присвитите му мъртви очи говореха обратното; четвърти бъбреше непрестанно, макар че никой не му обръщаше внимание.