Брент Уийкс - Черната призма

Той беше прав. Казваше самата истина. А щом това бе истина, дали пък всичко не беше?

— Крал Гарадул изби цялото ми село.

— Да. Дори взе някои от моите притеглящи да му помагат.

Лив бе очаквала той да отрича, да търси извинения.

— И въпреки това искаш да му служа?

Лорд Всецветни понижи глас.

— Кралете не живеят вечно. Особено безразсъдните.

Мощна експлозия разтърси стената вляво от портата. Мнозина от защитниците изпопадаха, а някои дори полетяха през ръба, но когато димът постепенно се разнесе, на Лив ѝ се стори, че зарядът трябва да е бил поставен от другата страна на стената — щетите там изглеждаха далеч по-големи, цели редици къщи бяха буквално заличени. От кавалерията се надигнаха радостни викове, когато през дима се видя зейналата пробойна.

— Виждаш ли, хората от Гаристън ни помагат. Искат да бъдат свободни.

Но Лив почти не го чуваше. Току-що бе видяла през мъглите на бойното поле нещо, от което ѝ секна дъхът. Кип. И не само Кип. Кип и Карис заедно препускаха към мелето. За миг Лив не проумяваше. Да не би Кип и Карис да бяха сменили страните? Да не се биеха да освободят Гаристън? После очите ѝ проследиха накъде се насочват. Пътят им водеше право към крал Гарадул.

Крал Гарадул, когото Кип мразеше, задето бе изтребил цялото им село и бе убил майка му.

Преследваха ги половин дузина Огледалци на коне.

— Колко ценна съм за теб? — попита Лив.

— Вече ти казах.

— Тогава съм твоя, при едно условие.

Червеното се оттече от очите му, заменено от оранжево и синьо.

— Спаси приятелите ми. Него и нея. Двамата, които онези Огледалци преследват. — Тя посочи.

Лорд Всецветни даде рязък знак на адютанта да се приближи. Мъжът дотича с дългия мускет.

— Искаш да убия няколко съюзници, за да спечеля един — рече лорд Всецветни. — Търгуваш с живот като…

— Като пораснала — каза остро Лив.

— И то наистина бързо. Но аз не си купувам вярност. Ще направя каквото мога, за да спася приятелите ти. Като дар за теб, независимо какво решиш. — Той се прицели с мускета и стреля. Един Огледалец, препускащ към Карис, умря сред проблясък и пръски кръв. Лорд Всецветни подаде да му заредят мускета.

— Така че не взимай това под внимание при преценката си, но кажи ми сега, Лив, на кого ще служиш? На мен или на Хромария?

„Вярност към един. И само към един.“

Не съществуваше добър избор. Не съществуваше добра страна. Когато се бе опитала да постъпи правилно, бе принудена да шпионира най-големия си благодетел. Хромарият извращаваше дори обичта на хората един към друг. Всичките ѝ познати казваха, че лорд Всецветни е чудовище, но пък всичките ѝ познати бяха покварени от Хромария. Добре де, лорд Всецветни може да не бе съвършен. Гавин също не беше. Единствените невинни в случая бяха хората от Тирея. Те заслужаваха да са свободни. Ако се налагаше Лив да се бие, нямаше да се бие за потисниците им. „Вярност към един“? Една Данавис трябваше да избере на кого ще служи? Добре тогава.

Лив си пое дълбоко дъх и направи официален тирейски реверанс.

— Лорд Всецветни — каза с равен глас, гледаше го в очите. — Ваша съм. Как мога да ви служа?

— Предатели! — чу Кип женски глас. Главата му се завъртя към Карис. Тя заплю мъртвите Огледалци. Надменна, властна.

„Какво прави?“

Карис грабна рог за барут и един мускет и почна да го пълни, като че ли беше обикновен войник. Когато Кип видя лицата на околните, най-сетне разбра. Те току-що бяха видели как двамата се бият с Огледалци, но не знаеха кой на чия страна е и дали трябва да се намесят. Изглежда, войниците тук бяха загубили всичките си офицери — което не бе изненадващо, защото бранителите се стараеха да избиват първо офицерите. Вероятно това бе единствената причина Кип и Карис да са още живи.

— Е, господин притеглящ? — рече тя, щом свърши с презареждането. Беше бърза в него, както и във всичко останало. Кожата ѝ беше с цвета на кръв. Очите ѝ вече не бяха покрити с виолетовите наочници, които ѝ пречеха да притегля. Я чакай, той ли го беше направил? Целият трепереше от изтощение. Блъфът ѝ обаче бе подействал. Войниците се връщаха към битката, решени да не се бъркат на тази нахакана жена.

Тя говореше на него.

„Точно така, генийче, след като току-що притегли два огромни шипа и набучи на тях двама Огледалци.“

Тази мисъл накара Кип да погледне към мъжете, които бе убил. Сбърка. Единият имаше на гърдите си кървава дупка, голяма колкото юмрука му. Главата на другия бе на парчета, бяла кост се подаваше сред червеното, и тази картина отказваше да се сглоби в лице.