Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Виждам, че успя да оплескаш цялата ни операция и да докараш флотата ни до унищожение — заговори Андрос Гайл. — Но съм щастлив, че се върна невредим. С копелето ти на всичко отгоре. И чувам, че ще празнуваме венчавка. С жена, за която ти забраних да се жениш.

„Предателство е, но само ако ме хванат“, беше си помислил, докато умът му бе вихър от страсти. Онова „… ос“, което изписваше, можеше да е само Койос Белодъб, Цветния принц, към когото се обръщаше на малко име. Както би се обърнал човек към приятел. Заговор за Дагну. Заговор да го направят червения бог. Андрос Гайл имаше обща кауза с врага им. И имаше и още.

— Ти си червен бяс — каза тихо Кип, почти на себе си.

— Гавин — заговори Андрос, или не забелязал, или напълно безразличен към казаното от Кип. — Ти не ми се подчини за пореден път. Започнал си процеса на свалянето ти от поста. Би трябвало да знаеш, че разполагам с гласовете. Ти насили Спектъра за последен път.

— Ти си червен бяс — повтори Кип.

— Кип — каза Гавин. — Мисля, че се напи. Защо не…

— Ти си предател! — извика Кип на Андрос. — Ти си чудовище!

— Гринуди, разкарай младия пияница оттук — каза Андрос. — Веднага!

Беше червен бяс. Как не можеха всички да го разберат? Може би червените обикновено обезумяваха по някакъв по-очевиден начин, но как все пак можеше да са го подминали? Дали просто не смееха да попитат? Дали всички не бяха твърде уплашени и се надяваха някой друг пръв да поеме риска? Разбира се, трябваше да има начини да се справят със стари притеглящи, които са се прикрили.

Но правилата не важаха за Андрос Гайл. Правилата никога не бяха важали за него. Беше човекът, чиято резиденция, която никога не бе посещавал, бе по-висока, отколкото бе разрешено за резиденциите. Беше бащата на двама синове Призми, човекът, който беше държал място в Спектъра, без изобщо да си прави труда да ходи на заседанията. Но не беше човек. Беше чудовище.

Гринуди хвана Кип за предницата на туниката и го задърпа. Кип така и не разбра какво го обзе. Освободи се от хватката на стария слуга, както се беше научил в тренировките, и заби с пръсти към очите му. Гринуди вдигна ръце, с дланите напред. Кип сграбчи два от пръстите му с две ръце и дръпна рязко надолу.

Жилавият старец падна на колене и Кип го изрита в гърдите и го отпрати надолу по стъпалата до средната палуба.

След това се хвърли към Андрос Гайл, за да смъкне качулката и очилата му, да покаже на Гавин онова, в което бе сигурен. Почти го беше хванал, когато видя ножа в ръката му.

Беше твърде късно да спре. Старецът замахна към корема му, но Кип отби ножа настрани и в следващия миг се блъсна в стареца — и в Гавин, който беше скочил да се намеси.

Кип дръпна качулката на стареца и усети как ножът изстърга по ребрата му. Андрос Гайл се беше запенил от гняв, затънал дълбоко в червеното, нападаше с цялата бързина, на която беше способен, решен да убива. Кип го сграбчи за туниката с едната си ръка.

Ръцете и краката им се бяха преплели. Гавин се опитваше да попречи на Андрос Гайл да прониже Кип. Кип удари Андрос Гайл в лицето с юмрук, но не можа да повтори, защото Гавин вклини рамото си пред дясната му ръка. Ново мушкане го улучи и прободе лявата му ръка.

Очилата на Андрос, избити от юмрука на Кип, отхвърчаха. Яростта кипеше в стареца и той нападна като обезумял. Гавин го изтласка назад и тримата се удариха в перилото.

Пищеше свирка, крещяха моряци, приглушен тътен на черногвардейски ботуши отекна нагоре по стъпалата. Нямаше да могат да стигнат навреме. Кип виждаше само очите на Андрос Гайл — разкъсаното хало, бликащото през тях червено. Червен бяс.

Изобщо не помнеше кога е извадил кинжала. Не знаеше как се е озовал в ръката му. Замахна зад и покрай баща си и промуши дъртия кучи син. Улучи го в рамото.

Очите на стареца лумнаха и той изкрещя.

Някой го блъсна и ги изтика още повече към перилото. Беше Гринуди. Гринуди, стар, но тренирал в Черната гвардия. Два ножа имаше — и осем посягащи да ги спипат ръце.

Кинжалът на Кип беше по-дълъг и докато Кип се мъчеше да попречи на Андрос да го намушка, Гринуди и Гавин едновременно погледнаха към него. Лошо. Кип натискаше кинжала към Андрос, но ако му го вземеха…

За част от секундата очите на Гавин срещнаха неговите и Кип разбра, че баща му го е споходила същата мисъл… но след това отчаянието в очите на Гавин се смени със странно спокойствие.

Взето решение. Направен избор. Мир.

Гринуди и Гавин отпуснаха хватките си едновременно и последва мълниеносно движение. Гринуди беше по-бърз и кинжалът се стрелна право към гърдите на Кип… но в последната секунда Гавин го извъртя… към своите гърди.