Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Бесовете бяха десетки. Бяха коленичили в преклонение пред кулата, но като видяха нападателите, затичаха да ги пресрещнат. Кулата продължаваше да расте, издигаше се все по-високо. Самите бесове също растяха — зелената напаст ги правеше все по-силни.

Всеки от тях използваше силата различно. Някои се превръщаха в зелени чудовища голем , като се загръщаха в зелена броня и тя ги правеше три пъти по-широки. Други приличаха на зелени млади дръвчета с обелена кора, тънка зелена кожа на мястото на собствената им, зелено над червено, подобни на скелети и още по-чужди с това, че бяха толкова близо до човешки същества. Други ставаха неимоверно високи. Трети притегляха огромни нокти или големи подвижни жабешки крака. Други, с по-малко въображение, притегляха дебели щитове, криваци и шлемове.

Кип усети как глух тътен разтърси земята под краката му и след секунда чу гърмеж на оръдие. Дим се издигна от кратер на не повече от сто крачки от него. Над батареята горе на носа бе увиснал много по-голям облак черен пушек.

— При мен, при мен! — извика Гавин.

След миг на съпротива от това, че му се заповядва да направи нещо, докато зеленото в него се бунтуваше, Кип осъзна, че бездруго иска да направи точно това. След секунди той и петимата черногвардейци бяха при Гавин.

— Те правят бог. Ние го убиваме — каза Гавин. Притегли нов жълт меч и го връчи на една черногвардейка, която бе изгубила оръжията си. — Без значение как. Ясно? — Направи друг жълт меч, и още един, и хвърли единия на един черногвардеец, а другия на Кип.

След това затича към бесовете. По ръцете му пълзяха блестящи жълти и червени пламъци.

Щом първото зелено копие полетя към Гавин, той залегна и се превъртя, надигна се на колене и изпъна ръце напред. Ветрило от жълти заряди изригна от него, всички повлекли след себе си вериги от пламък. Зарядите пронизаха десетки бесове, а веригите шибнаха около тях, обгърнаха някои в пламъци и опърлиха бесовете зад тях.

А Гавин, без да губи нито секунда, скочи отново на крака и хукна напред.

Отнякъде изскочи бяс с облик на жаба, който Кип дори не беше видял, и замахна към тях с огромните си нокти. Карис се извъртя и го посече с ятагана си под мишницата.

След това, на четирийсет крачки от подножието на кулата, се натъкнаха на истинска стена от зелени бесове. Гавин посече няколко, въртеше се и сееше смърт… и остана почти откъснат от черногвардейците. Ръката на черногвардееца Милк бе откъсната от огромен птичи нокът. Тиса отхвърча настрани, докато притегляше огнен поток, неволно изстреля огнена пихтия в корема и крака си и изпищя.

Но не изгуби самообладание и когато едно осем стъпки високо зелено чудовище застана пред черногвардейците, за да откъсне Гавин от тях, се хвърли върху гърба му и двамата лумнаха от внезапно изригналата огнена вълна.

Кип се мъчеше да не изостава. Нещо изби жълтия му луксинов меч и той го изпусна.

Тримата останали черногвардейци стигнаха до Гавин, който се сражаваше с огнения меч в едната си ръка и с луксин с променливи цветове в другата. Оказаха се заклещени от десетки бесове и спряха.

Оръдеен снаряд разтърси земята, изригна с оглушителен рев. Кип се олюля от взривната вълна и едва се задържа на крака. Димящ кратер цъфна в зеления остров само на трийсет крачки от тях. Бесовете около него се бяха изпарили, други по-надалече лежаха разкъсани на парчета.

Черногвардейците и Гавин се съвзеха първи. Кратерът и дупката в редиците на бесовете не бяха точно между черногвардейците и кулата, но им даваха възможност за движение. Свобода.

Дори и така нямаше да успеят, ако зеленото можеше да понася ред — ако бесовете можеха да организират отбраната си. Но с хаоса като техен съюзник Гавин и хората му се врязаха през замаяните същества и нахлуха в направения от снаряда отвор — стъпваха по нападалите тела и се хлъзгаха по освободения зелен луксин, който се изпаряваше, докато държащите го доскоро същества издъхваха. Червено и зелено се лееха на реки едно до друго и запълваха кратера с кървава супа.

Докато тичаха, Кип си спомни за кинжала на прасеца си и го издърпа. Посече с него един грамаден бяс, който се държеше за очите и плачеше. Острието преряза корубата на бяса като масло.

За миг Кип се почувства глупаво гузен. Бесът нямаше възможност да се защити, а той го беше посякъл като…

— Залегни! — извика Гавин и го събори на земята.

Чуха тътена и взрива, но този път беше на цели седемдесет крачки — нямаше опасност.