Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Ей, какво правиш…

Главата му се отметна, щом една стрела прониза окото му и изби шлема.

Привен скочи под тялото на мъжа още докато той падаше и улови и шлема, преди да е издрънчал по скалите. Издъхващият мъж падна върху черногвардееца без никакъв шум.

Котурната пристъпи към двамата, приклекна и заби ножа си в основата на черепа на пазача. Гърченето спря моментално. Котурната извърна равнодушния си поглед към Тея и мълчаливо ѝ даде знак да се залавя за работа. Все още стъписана, тя се надигна и погледна.

На кея стояха трима войници и си бърбореха. И тримата имаха лъкове, но не бяха изпънати.

„Мъртви са и дори не го знаят все още.“

Кеят беше само петнайсет разтега дълъг и за него бяха вързани две малки лодки: полюшваха се сред вълните и скърцаха, щом подскочеха и се удряха в дървото на кея.

Тея изстреля лъч парил и видя, че и тримата са с ризници и шлемове.

— Всички са с риз…

Над нея звънна тетивата на лък. Тя се извърна и видя, че Привен изважда плавно друга стрела от колчана си. Гледаше по-надалече надясно. Тея толкова се беше съсредоточила върху кея, че дори не беше забелязала, че там има малка колиба за стражите. И двама души там бяха паднали — пред очите на мъжете на кея.

Привен вече се обръщаше към кея.

— Три — каза Котурната. Не броеше стражите, беше обратно броене и след миг три стрели излетяха във въздуха.

Най-далечният страж бе улучен отстрани в шията. Стрелата сигурно прекъсна гръбнака му, защото той падна мигновено, отпуснат и право във водата. Вторият страж притисна с ръка шията си, от която бликна кръв като фонтан. Шлемът на третия мъж отклони стрелата, насочена към врата му и той скочи във водата.

— Тръгвай! — изсъска Котурната и тримата стрелци затичаха надолу по пътеката.

Тея извади ножа си и ги последва — не знаеше какво друго да направи. Обърна лъча парил към малката колиба. Кожените покривала на прозорците все едно изобщо не съществуваха. Видя мъж в ризница да тръгва към вратата.

— Колибата! — прошепна тя. — Вратата!

Привен вече тичаше към колибата и когато вратата се отвори, стреля само от пет разтега. С подсиленото си от парил зрение Тея видя как мъжът вътре падна.

Котурната и Сухаря вече бяха на кея и се взираха във водата. Все още не се беше развиделило съвсем и вълните бяха тъмни. Тея изтича при стрелците и също се взря във водата.

Лъчът парил на Тея се вряза във водата и се разпръсна, но беше много по-добре от видимия спектър.

— Там! — каза и посочи. — Плува! — Мъжът плуваше — под водата — на двайсет разтега от тях, към брега на север.

— Мамка му! — изруга Сухаря. — Плува с пълна броня! Не мислех, че човек изобщо може да го направи. — Издърпа стрела от колчана. — Спипах го. — На Тея ѝ се стори, че видя смътен блясък около перата на стрелата.

Плуващият войник стигна до брега на още седемдесет разтега разстояние и бавно и тихо се надигна на повърхността. Стрелата на Сухаря го улучи в тила и той потъна. Тея бе готова да се закълне, че стрелата леко промени посоката си, докато летеше. Какво беше това, по дяволите? Магия ли?

— Храбър — каза Сухаря. — И безумно силен.

— Уверете се, че е мъртъв — каза командир Железни.

Сухаря видя, че Тея го гледа питащо. Вдигна пръст пред устните си. „Мълчи.“ Тя го послуша. Имаше по-важни неща.

От вратата на колибата Привен даде сигнал, който според Тея трябваше да означава „чисто е“, а Котурната му махна с ръка в отговор и попита Тея:

— Можеш ли да виждаш през стени и вода?

Беше стар за черногвардеец, от парийците с абаносова кожа и сини очи, дошли обикновено от благородни фамилии, но почти болезнено мършав в сравнение с командир Железни. Халото на очите му беше червено и прошарено с резки през ирисите.

— Само ако са достатъчно близо и достатъчно тънки — отвърна Тея. — Видях през кожата на прозорците.

— Тея — каза командир Железни, — ти тръгваш първа нагоре по пътеката, веднага. Гледаш за хора и капани. Сухаря ще е с теб след трийсет секунди. Смяната на пазачите може да дойде всеки момент. Искам да си горе преди да тръгнат надолу.

Черногвардейците вече носеха телата на убитите към кея, за да ги хвърлят във водата.

Тея ги спря и свали оръжейния колан, широката шапка и куртката на най-дребния убит. Куртката навлече върху дрехите си, затегна колана с меча и нахлупи шапката. По куртката имаше кръв, но тя изключи това от ума си.

Черногвардейците я изгледаха разбиращо. Тея напълни отново ръката си с небалансиран парил, за да направи факла. Устата ѝ беше пресъхнала и ѝ беше трудно да преглътне, но единственото, което трябваше да прави, бе да върви нагоре и да гледа. Можеше да го направи. Тръгна към пътеката и когато Сухаря я настигна, се почувства неизмеримо благодарна.