Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Трябваше да е трудно да се качат катапулти на стръмнините или да се намерят материали, с които да се построят на място, но нямаше как да се спрат, щом бяха направени горе. А щом Кървавите халати бяха успели да вдигнат там един, със сигурност щяха да поставят още. Нямаше никаква защита срещу това.

Требушетът изстреля нов заряд. Според Кип стрелбата беше безразборна. От толкова голямо разстояние можеше да им отнеме дни, докато поразят стената… но дни на сипеща се смърт над един град означаваха дни на ужас за хората вътре.

Стените на града все още изглеждаха цели, макар че цялото крайбрежие гореше и корпуси на изгорели кораби стърчаха затънали в плитчините навсякъде. Изглежда, наетите от Цветния принц пирати бяха свършили добра работа.

Но Гавин явно не се интересуваше за града точно сега. Извиха в широка дъга, след като видяха, че армията го е обкръжила изцяло и е завладяла всички селища около него.

— Зелени, някой усеща ли го вече? — попита Гавин. Слънцето вече се беше издигнало над хоризонта. От брега трещяха мускети, прицелени към тях, но те бяха на триста разтега извън обхвата им.

— Между другото, тук се усеща по-слабо, отколкото извън… — почна един от мъжете.

— По дяволите! — изруга Гавин, преди мъжът да е довършил. — Разбира се! „Повечето пъти!“, така каза тя. Повечето пъти. — Обърна рязко плъзгуна назад към открито море. Карис подаде ръчни сигнали на другия плъзгун.

— Какво има? Какво става? — попита Кип. Имаше чувството, че говори и от името на другите.

— Напастта е огромна. Ако е наблизо, но не е тук, къде е? — каза Карис.

Кип все още не разбираше. Видя как от височините оръдията на Руишки форт откриха огън, стълбове черен дим забълваха с всеки изстрел. Сигурно бяха най-големите оръдия на света. Долу флотата на Хромария беше поела по странен курс. Не държаха плътно покрай северния бряг най-близо до форта, но и не бяха поели право към средата.

Сега, след като оръдията откриха огън и снарядите разплискаха водите около флотата, корабите на Хромария бързо се насочиха към центъра. Но Цветния принц не подсили центъра, за да ги задържи в огневия обхват на оръдията си, и те започнаха да се отдръпват. Един кораб вече гореше и беше загубил главната си мачта, но останалите бягаха.

Уверени в спасението, корабите на Хромария поемаха право към пролуката, изненадани от открилата им се възможност да се измъкнат.

Големите оръдия на форта обаче подпалиха няколко от по-малките кораби. Разнесоха се крясъци и Кип видя фигури, които се движеха във водата по-бързо, отколкото бе възможно, скачаха над нея и мятаха луксин. Птици — железни клюнове несъмнено — закръжиха във въздуха.

Но когато откъсна поглед от разиграващите се пред очите му неща — умиращите хора, пламналите пожари, удивително точните изстрели, луксина, огънат във форми, каквито никога не бе виждал, — Кип видя, че Цветния принц дори не се опитва да удържи центъра. Никакви кораби не идваха откъм брега, за да подсилят отбраната там.

А той самият започваше да се чувства обзет от дива ярост. Какво ставаше, по дяволите?

Ставаше все по-трудно да мисли стратегически. Кип искаше да убива, искаше да тича, искаше да се движи… и макар да летеше напред с по-голяма скорост, отколкото повечето хора щяха да изпитат през целия си живот, не бе достатъчно. Искаше да се задвижи като господар на самия себе си, само под своя собствен контрол.

Какво беше казала Карис? „Ако не е тук“?

Тук беше.

— Напастта плува по водата — каза Гавин. — Повечето пъти!

Веднага щом осъзна какво означава това, Кип видя, че всички останали вече са се досетили. Гавин беше обърнал плъзгуна към средата на протока. Там, скрити сред огъня, бълващ от двата бряга, имаше десетина лодки… пълни с притеглящи и бесове на Цветния принц.

— Разпръсни се! — извика Гавин. — Избийте ги, преди да могат да довършат!

Да довършат какво?

Плъзгунът се разцепи на съставните си части — шест морски колесници и централния плъзгун, на който останаха Кип, Гавин и Карис, и тримата заети със стеблата. Кип смъкна подчервените си очила и ги пъхна в калъфката, но от подскоците на плъзгуна друсаше толкова, че вместо да извади други и да се подготви за боя, трябваше да се хване с две ръце за перилото.

Трясъкът на мускети отекна в ушите на Кип и порой от луксин от всички цветове се понесе между лодките и морските колесници. Половината притеглящи в лодките, изглежда, бяха там само за да защитават другите и Кип видя как около всеки от тях се вдигнаха щитове от зелен луксин, много по-мощни, отколкото би трябвало да могат да направят притеглящи. Попиваха с лекота огън, луксин и дори куршуми. Други мъже на лодките дърпаха големи зелени вериги, които изчезваха в дълбините под тях, и пред очите на Кип нещо сякаш поддаде. Първо един екипаж отстъпи назад и изпънатите вериги изведнъж се отпуснаха, а после — още един, и още един.