Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Четирима черногвардейци го придружиха. Беше разбираемо, предвид опита за покушение предната нощ, но Гавин все пак се чувстваше като пленник.

— Разполагате с мен десет минути — заяви той на Съвета.

— Моля? — рече Делара Оранжевата.

— След два дни ще има битка за Ру и трябва да съм там.

— И как ще го направиш това? Мислехме, че си с флотата — каза Синия.

Така че Гавин им обясни сбито. Можеше да прекоси морето за ден. На масата вече имаше карта с разположението на силите според предположенията им. Гавин се доближи и изключи някои сили, докато картата не стана точна.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Делара.

— Аз съм Призмата — отвърна Гавин. — Пет минути.

— Не можеш да се отнасяш така с нас. Не сме роби, за да ни заповядваш. Ами ако не ти позволим да заминеш? — попита Синия.

Гавин изгледа хладно дребния мъж и отвърна:

— Ще те убия и ще се изпикая на трупа ти. — Не се шегуваше.

Клитос Сини зяпна. Не беше единственият.

— Дойдох тук от учтивост — каза Гавин. — Но хиляди хора ще загинат, ако не отида, така че кажете ми, има ли нещо неправилно — каквото и да е — в това да ценя хиляди воини повече от един безгръбначен червей?

Клитос заломоти:

— Ти… мен ли наричаш червей?

— Това е най-учтивото нещо, което мога да кажа точно сега.

Клитос отвори уста, а Гавин изпъна към него ръка и я обгърна в пламък.

— Не ме предизвиквай. Защото наистина ми се пикае.

Бялата се намеси:

— Гавин… Лорд Призма, какво възнамерявате да направите?

Каза им го. Делара Оранжева изглеждаше притеснена, че той вече смята Ру за изгубен, но Гавин ѝ обясни, че ако нещата тръгнат добре, може би все пак ще успеят да спасят града. Не го вярваше, но я успокои. А след това си тръгна.

Никой не се опита да го спре.

Карис беше на задния кей. Двамата, с петима черногвардейци, прекосиха морето. Корабите на флотата бяха хвърлили котва на по-малко от пет левги от Руишки залив.

Битката щеше да започне на другия ден.

Повикаха Кип на палубата още по тъмно. Той се облече бързо, стегна канията на кинжала на прасеца си и провери цепката, срязана в крачола на панталона му, дали може да го извади бързо. Беше по-видимо, отколкото му се искаше, но хората едва ли щяха да гледат в краката му днес. Нагласи и колана с очилата на кръста си. Прокара пръсти през разрошената си коса и излезе на палубата.

„Скитник“ беше потеглил, макар да бяха вдигнати само предните платна и бизанът. Моряците работеха мълчаливо, явно целяха да докарат кораба на друга позиция преди разсъмване. Черногвардейците се бяха събрали на палубата около командир Железни.

— Колко добре изучи онези черни карти, Кип? — попита командир Железни.

— Сър? — Командир Железни беше видял новите карти, но откъде знаеше за черните?

— Няма много тайни на Малки Яспис, Кип.

— Ъъ… доста добре, сър.

— Видя ли карти на апотеоза?

— Нямам представа какво значи това, сър.

— Може би е само слух. Аз също не съм ги виждал.

Командирът понечи да се обърне към всички, но Кип го прекъсна:

— Сър? Мм, знам, че след като бяхме включени, всъщност нямаше време за внасяне на документи и прочее. Исках да… формално съм, или бях формално, предполагам? Е, собственик на Тея.

— Притеснен си за плащането на откупката ли? Сега?

— Не, сър! Имам предвид, ако умра, сър, искам Тея да получи всичко. Всъщност дори не го съзнавах допреди битката срещу „Гаргантюа“, в смисъл, че ако загина, тя няма да получи нищо. Тя има нужда от това повече, отколкото фамилията Гайл, сър. — Кип изведнъж се притесни, без да е наясно защо.

Командирът го изгледа продължително, после кимна. Щеше да се погрижи. Обърна се към черногвардейците:

— Строй се.

Каза го тихо, но всички веднага застанаха в редици. Обучаемите като Кип бяха отпред. Командир Железни вдигна купа, пълна с някакви смачкани плодчета.

— Обучаеми. Очаквам някои от вас да имат пълен контрол на зеницата, но ако нямате, топнете пръст в това и докоснете ъгълчетата на очите си. Едно топване ще свърши работа за двете очи. Това е беладона. Ще разшири зениците ви. Би трябвало да се износи, докато слънцето изгрее, но дотогава ще сте изключително чувствителни към светлината. Повече не е добре. Това може да ви заслепи. — Пусна купата от човек на човек и почти всички топнаха пръст в нея — освен Кип. Вместо това той извади подчервените си очила.

Круксър го зяпна.

— Имаш Нощните очи? Може ли да ги видя?

Кип му подаде подчервените очила. „Нощни очи ли?“ Круксър си ги сложи и изруга на глас. Кип за първи път го чуваше да ругае.