Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Къде и кога се прегрупираме? — попита една слаба жена с твърд поглед и коса на многобройни плитки.

— Грубо, тук, след един час. Ако навлязат още кораби, една левга източно от най-източния. Двамата с Железни имаме бинокъла, ще ви намерим. Ако паднем, стражеви капитан Блънт има друг. Ако се разделите напълно, доберете се до аташийския бряг и намерете безопасен превоз обратно до Хромария. Да, Асиф?

Един млад мъж с бръсната глава каза:

— Сър, предполагам, че всеки притеглящ, когото видим, също е подходяща цел? Не бива да научават тайните на морските колесници, нали?

Кип разбра какво пита младият мъж. Имаха ли специална задача да убиват всеки притеглящ, защото нямаше как да се вземат в плен — не можеш да обезоръжиш притеглящ.

— Това, че ще видят колесниците, не е достатъчно, за да ги уподобят лесно. Не се излагайте на риск. Нисък приоритет, но да. Всеки от вас е по-ценен за мен жив, отколкото да избие петдесет от тях. Ясно ли е?

Разбраха. Не бяха основно елитни воини, бяха елитна охрана, чиито редици бяха оредели след битката при Гаристън. Самата Черна гвардия се нуждаеше от тях живи.

— Е, да вървим да потопим няколко пирати — каза Гавин.

Черногвардейците завикаха гръмогласно, само Круксър не се включи, ококорен и изпънат като струна.

Гавин извади безценните си ками-пистолети и се обърна към Кип.

— Би ли ми ги подържал?

Кип се намръщи, спомнил си как ги беше изтървал в морето последния път.

— Шега, Кип. Шега.

Кип се ухили.

— Това е за теб. — Гавин му подаде един вързоп.

Кип го разви и видя, че е колан с кесия, която се носи на бедрото като кобур. По-точно калъф. В калъфа имаше седем очила, в спектрален ред, всеки чифт в свой отделен, подшит с кадифе джоб. От всеки джоб стърчаха малки изработени от сребро руни, тъй че човек да може с напипване да разбере кои очила ще извади.

Кип погледна баща си ококорено. Само очилата струваха цяло богатство, а и тези изглеждаха стари.

— Постарай се да не загубиш подчервените и свръхвиолетовите. Не знаем вече как се правят такива очила — каза Гавин.

Кип извади подчервените, постави си ги и ахна, щом разбра какво има предвид Гавин. Обикновено човек трябваше да отпусне очите си и да ги остави да загубят фокус, за да види топлината на нещата. С тези очила Кип можеше да вижда в подчервения спектър и във видимия спектър едновременно.

— Пак трябва да отпуснеш очите си, за да притеглиш подчервено, но доста улеснява намирането на добри източници. — Гавин закопча колана на кръста на Кип и му показа как да изважда бързо очилата и да ги отваря. Перна очилата настрани, при което едната дръжка се затвори, а после пъхна другата, като остави калъфът да я стегне и задържи здраво.

После му подаде бинокъла и каза:

— Можеш да притеглиш, когато влезем в бой, но искам и да наблюдаваш. Лесно е да придобиеш тунелно зрение. Дори за мен. Аз ще кормувам и ще притеглям, ще крещя заповеди и ще избягвам огън и магия. Ти си отваряй очите на четири. Ако друг кораб насочва оръдията си да ни помете странично, може дори да не го видя. Главата на шарнир, ясно ли е?

— Да, сър. — Кип не знаеше какво повече да каже, как да благодари на баща си за очилата, но Гавин като че ли не очакваше повече. Отиде при тръбите и даде знак да потеглят. Всеки се залови с работата си и големият плъзгун бързо набра скорост.

Много скоро вече летяха с невероятна скорост и „Гаргантюа“ пред тях ставаше все по-голям и по-голям с всяка секунда.

Кип видя как оръдейните отвори на кърмата зейнаха и големите дула се подадоха навън.

— По мой сигнал — каза Гавин. — Изчакайте!

Както обикновено, Лив се събуди до Зимун. Беше рано и дъхът на младежа бе равен и спокоен. Спеше дълбоко.

Палатката им не беше голяма, бе висока едва колкото да стои човек изправен, и спяха върху купища кожи и одеяла на земята. Лив се превъртя, като внимаваше да не обезпокои Зимун. Той настояваше тя да спи гола и понякога обичаше да започне деня си така, както обичаше да го завърши. Ласкателно беше да е толкова желана, макар понякога да си мислеше, че просто случайно се е оказала най-удобният начин Зимун да задоволява страстите си.

Тя примига, доловила някаква промяна във въздуха, по-отривист полъх, какъвто не биваше да има в една затворена палатка.

Цветния принц стоеше очертан на фона на утринната светлина пред разтвореното входно платнище. Вдигна пръст, та Лив да не проговори и да събуди Зимун, след това ѝ даде знак да излезе.