Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Същият ли контрабандист използвате за пътуването обратно?

Генерал Азмит кимна.

Което означаваше, че контрабандистът вероятно е излъгал за бързината на пътуването си, за да вземе бонуса. Повечето контрабандисти на аташийското крайбрежие все още използваха галери, така че не можеха да попаднат в безветрие и дългите им широки кораби минаваха покрай брега, което пиратските преследвачи не можеха да направят. Но една галера просто не можеше да дойде от Аташ за седем дни. По-вероятно девет. Може би десет.

Ако Гавин беше тук, нещата щяха да са различни. Ако Гавин беше промахос, нещата все пак можеха да се получат. Но сега това беше непостижимо. Баща му го бе направил невъзможно и баща му нямаше да се откаже. Непокорството на Гавин, щастието му да се ожени за Карис щяха да струват живота на много хора.

Но Гавин не беше виновен за това. Нямаше да поеме вината за това. До неотдавна щеше да го направи. Не, тези генерали не ставаха за генерали, всичките бяха поставени на постовете им от хора, които би трябвало да са по-разумни. Имаше много ветерани от последната война, които можеше да са поставени начело. Гавин бе направил най-доброто възможно за хората на Гаристън. Не можеше обаче да наложи правилните решения на други. Така че попита:

— Колко бърза е предислокацията ви?

Идиотът от Кървавата гора заговори:

— Всъщност не можем да започнем да обсъждаме стратегията, докато не пристигне лукслорд баща ви. Би трябвало да дойде всеки момент, лорд Призма.

— Няма значение — каза Гавин.

— Лорд Призма?

— Когато пристигнете в Ру, мисля, че ще откриете, че армията е ето тук. — Гавин посочи малкото градче Ворил, на два дни път от Ру. — Ще откриете, че корехидорът разполага може би с половината от оръдията, за които докладва, и с по-малко от половината барут, защото винаги се е тревожил повече за егото си, отколкото за отбраната. Тъй че вместо да прилича на глупак за вас, които се опитвате да го спасите, ще се държи като глупак и ще ви лъже — нещо, което няма да разберете преди да е станало твърде късно. Минавал съм през тази страна. Ако не ви възпрепятстват и си платите, този участък е лесен. Преодолях го за три седмици, макар че брат ми имаше саботьори и нападателни отряди, които ни притесняваха непрекъснато. Вашите шпиони са събирали погрешни данни. Важното не е точният брой на конниците или кой е освободен роб или доброволец. Тези неща е добре да се знаят, но трябва да знаете с колко наковални разполагат те, с колко опитни ковачи, с колко желязо. Поставени ли са на командни постове ветерани от Войната на Лъжепризмата, или тези постове са отишли в ръцете на фаворити на Цветния принц, които не знаят нищо. Колко дълги са снабдителните им линии и колко храна могат да доставят. Вече е твърде късно да се получи отговор на много от тези въпроси. Твърде късно е да пращате нападателен отряд, за да прихване снабдителните им фургони или да унищожи ковачниците, или да избие ковачите и да повреди колелата на фургоните, преди да преодолеят прохода Малките сестри. Можеше да сте спечелили седмици и да изложите на риск само десетина души за тази цел. Цветния принц също не е предвождал армия досега и вие не сте виновни, че никой от вас не е… но сте виновни за това, че не сте поискали опитните бойци да ви посъветват. А сега ще поискате от тези мъже да загинат, и то без никаква основателна причина. Фактът е, че каквото и да направите, няма да спасите Ру. Вече е свършено. Ако бяхте благоразумни, щяхте да пратите вестоносци да им кажат да опразнят града, да се прегрупират при Руишки нос и да изнесат от града припасите, от които армията на Цветния принц най-много ще се нуждае. Но не сте направили това, защото искате да спечелите една битка вместо да спечелите война.

— Аз си имам своите битки, господа — приключи той. — Битки, които все още мога да спечеля и които ще ни помогнат така, както вие изобщо не си представяте.

Точно докато влизаше в стаята си, Гавин видя баща си да идва с асансьора. Добре че старият кучи син беше сляп. Гринуди беше с него, но беше с гръб и помагаше на стареца да излезе от асансьора.

Карис спеше в леглото му. На стол до леглото седеше командир Железни.

— Командире — каза Гавин.

— Лорд Призма. — Имаше някаква странна отчужденост в гласа на Железни.

— Проблем ли има? — попита Гавин.

Железни го погледна.

— За малко щях да загубя един от стражевите си командири, един от приятелите си, в нещо, което изглежда като целенасочено нападение. А някой уби един от учениците ми вчера. Двама от дребосъците се кълнат, че мъжът се целел в Кип и улучил момичето случайно. Имате ли някакъв коментар, лорд Призма?