Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Като Ордена на Разбитото око ли?

— Били са гордостта на предполагаемия орден.

— Били са? Предполагаем? Нали държиш наметало от легендите в ръката си. Буквално.

— Така изглежда.

Кип показа на командир Железни картата с искрящото наметало.

— Този мъж беше един от тях. Казваше се Вокс, а партньорката му се казваше Ния.

— И как уби двама професионални убийци, Кип?

— Той уби нея. Без да иска. Аз просто извадих късмет. Не очакваха, че ще ги видя, но ги видях. Държаха оръжията си под наметалата до последната секунда, а после…

— Риторичен въпрос, Кип.

— О.

Командир Железни седна на ръба на леглото.

— Точно когато човек реши, че всичко, в което е вярвал през целия си живот, е лъжа, се появява нещо, което го изкушава да вярва отново. Суета. Плаващ пясък.

— Сър?

Командир Железни потърка наболата по темето му четина.

— Езичниците вярват в много богове, както знаеш. Или в реални, живи същности, които искат от тях да им принасят жертви и могат да бъдат усмирени с човешки дарове, или, както вярват други езичници, просто като аспекти на самата човешка същност — както алчността е част от всеки от нас, или амбицията, или страстта — вярват, че боговете трябва да бъдат почитани само защото разкриват истини за собствените ни души. Но да се говори за езичници все едно всичките те са еднакви, е опростяване на нещата. Дори ако говориш за поклонниците на Атират — какъвто явно е бил Вокс, — ще е твърде опростено. Всички те вярват в съществуването на много богове, но боговете им са различни. Иначе са хора като нас: някои добри, някои зли, някои вярват в глупости. Има глупави религиозни забрани — например, че използването на очила е греховно, неестествено. Но пък някои секти с охота принасят в жертва първородното си дете, за да подкупят боговете да им дадат богата жътва. Някои почитат своите цветни бесове. Други ги гонят. Трети ги пребиват с камъни. Успешните бесове — защото твърдят, че съществуват такива — властват понякога като полубожества.

— Не разбирам как може така — каза Кип.

— Само защото човек основава целия си живот на глупости не означава, че всичко, в което вярва, е погрешно.

Кип повдигна вежди. Значи…

— Несигурността е мъчение.

— Някои езичници вярват, че разцепването на светлината е отделна дарба. Нашето учение винаги е гласяло, че разцепването на светлината е дарбата единствено на Призмата. Не е свещено писание, но е било учението за стотици години. — Командир Железни размаха картата на Искрящото наметало. — Тук пише: „Ако е Светлоцеп…“ Което означава, че разцепването на светлината е възможно. Дори да отрекат това, което се е случило с теб, тези карти са истински. Не могат да бъдат отречени. Тази карта не би могла да унищожи вярата, но може да направи така, че всеки луксиат, изказвал се за разцепването на светлината, да изглежда глупак в очите на хората. Ще е както когато преди двеста години Певарк е доказал окончателно, че светът е кръгъл. Неколцина учени твърдели същото петстотин години преди него, но никой не му е благодарил, че е направил луксиатите на глупаци. Навигационните корекции, които са позволили неговите по-добри изчисления, се появяват години след като е бил линчуван.

— Линчуван? — попита учудено Кип.

— Заради нещо съвсем друго — твърдял, че светлината е отсъствие на тъмнина вместо обратното. — Видя озадаченото изражение на Кип и каза: — Не се притеснявай за това. Важното е, че разцепването на светлината е реално. Някои от нас винаги сме го подозирали, поради което Черната гвардия винаги е вербувала такива като Адрастея. Не просто защото може да види скрити оръжия, а защото може да види наемен убиец, който е невидим.

— Но как става това? — попита Кип. — Не мислех, че такива неща са възможни.

— Ти си мъждивец, Кип. Нямаш основата, за да разбереш…

— А ако имах, щях да знам погрешни неща. Тъй че не се налага да ме отучвате от всичко, което мисля, че знам.

Железни се съгласи с кимване и бърза усмивка. Вдиша дълбоко.

— Светлината е сила. Силата винаги отива някъде. Слънчева светлина например осветява под от черешово дърво. Знаем, че слънчевата светлина е пълноспектърна: от подчервено до свръхвиолет, но подът отразява само червеникавокафявото… къде отива останалата светлина? Поглъща се. След години сравни този дървен под с част от същия под, която е била покрита с черга или е останала в сянка. Изложената на слънцето част е избеляла. Светлината много бавно е променила естеството на самото дърво — разбила го е. Точно както светлината потъмнява кожата на мъж или изсветлява косата на жена. Точно каквото прави един цвят на тялото на притеглящ. Призмите не разкъсват халото въпреки че притеглят големи количества светлина, защото са способни да освободят всичката светлина. Останалите от нас сме по-малко ефикасни, по-уязвими. Работата е, че светлината, която пада върху една повърхност, не може да бъде променена, освен ако не поставиш леща пред слънцето. Енергията е неизменна. Трябва да се справиш с това.