Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Луксин ли? — попита Кип. — Бял и черен луксин?

Железни изглеждаше объркан.

— Винаги съм си мислил, че черният луксин е просто обсидиан. Адски камък. Това…

Кип не беше забелязал, може би всъщност не беше гледал, след като бе огледал набързо кинжала на смътната светлина в баржата, но черният метал, прошарен надолу до средата на острието, не изглеждаше така, както го помнеше. Сега сякаш блещукаше смътно, с нещо като пулс.

Други ученици бяха питали за белия и черния луксин. Отговорът бе кратък: не сте готови за тези приказки. Знаеше само, че никой никога не е виждал и двата, тъй че се бе съсредоточил върху по-непосредствени неща — например да не го изритат в задника, да разбере как да използва тъпото сметало и да запомни наизуст седемстотин трийсет и две идиотски карти, които дори не включваха всички забранени карти, които, явно, бяха най-интересните. Посегна към кинжала.

— Не пипай острието! — каза Железни. — Наричат го Смукача на костен мозък и изобщо не държа да разбера защо. — Намръщи се. — Изглежда ми познат. Къде съм го виждал?

— У Зимун. Това е ножът, с който се опита да убие лорд Призмата.

— Убиецът от баржата?

Кип кимна.

— Откъде знаеш името му?

— Опита се да ме убие, в Ректън.

— И как… Няма значение. Трябва да го скриеш, Кип. От всички.

— Мисля, че е твърде късно — каза Кип. — Андрос Гайл смята, че е у мен. Или поне смята, че знам къде е. Боя се от това, което може да направи, за да го вземе.

— И би трябвало. — Командир Железни отиде до килера и отвори една ракла. Върна се с нещо с много кожени ивици. Уви ги около канията на кинжала. — Вържи това на прасеца си, под панталоните. Веднага, Кип.

Отиде до вратата и посочи на Кип да се дръпне встрани, за да не се вижда. Кип се подчини и Железни открехна вратата.

— Джейд, зает съм. Не пускай никакви вестоносци. Особено онази проклета змия.

— С удоволствие, сър — отвърна женски глас.

— Змия? — попита Кип. Беше навил крачола, но още не можеше да се оправи с ремъците.

— Робът на Андрос Гайл, Гринуди. Почти не можеше да притегля, но Андрос го вкара, като награда за добра служба, така предположихме. Мина през целия курс на обучение за Черната гвардия, създаде си приятели, научи тайни, лични, както и общи, а в деня на клетвата реши да подпише отново с лорд Гайл. Който пък използва тези тайни. Преди двайсет години беше, но още помним. Не е ужасно необичайно някои да напускат точно преди да подпишат, но хаби ужасно много от времето и усилията ни. Влагаме много усилия да обучим някого, а после той ни напуска и ни оставя на сухо.

— Гринуди? — удиви се Кип. Не можеше да го проумее. — Онзи стар пън е бил почти черногвардеец?

— Щеше да е мъртъв досега, ако беше станал черногвардеец, разбира се. От постоянното притегляне. Тъй че може би е просто умен.

— Което не го прави по-малко изменник — каза Кип.

След като дръпна крачола, за да скрие канията, вече стегната за външната страна на прасеца му, Кип протегна ръка към командира за кинжала, Железни го изгледа твърдо.

— Кип, благодаря ти. Благодаря ти, че ми се довери. Но не го прави повече.

— Кое?

— Знам, че си самотен, и знам, че искаш да се довериш на някого. Разбирам. Но вече не си в това положение. Не знаеш какъв натиск може да ми окаже Андрос Гайл. Познаваш ме само от три месеца, а току-що връчи в ръцете ми три големи съкровища. Бих могъл да ти ги взема и да заповядам да те изхвърлят. Бих могъл да си купя трон на сатрап с това, което имаш. Мислиш, че съм неподатлив на изкушения? Мислиш, че съм твърде добър, за да го направя?

— Да, така мисля — отвърна Кип.

— Но не си сигурен.

— Човек трябва да действа, без да е сигурен във всичко, иначе никога няма да прави нищо.

Устните на командир Железни трепнаха.

— Значи вече си мъж?

— Отнел съм живот, взел съм живота си в ръцете си и съм го доверил на приятел. Да, бих казал, че това ме прави мъж.

— Нито едно от двете не те прави мъж. Първото те прави убиец. Второто те прави глупак. И двете могат да те убият.

— Но не днес, нали? — попита Кип. Въпреки цялата си дързост неволно преглътна, взрян в кинжала в ръката на Железни.

— Не днес — заяви командир Железни. И му подаде кинжала.

Кип го взе с унила усмивка и го прибра в канията, после спусна крачола на панталона си над него.

— Сега да поговорим за другите неща, които може да те убият тук — каза командирът. Вдигна едно от наметалата. — Първо, искрящи наметала. Фантастично. — Въздъхна все едно искаше да издиша цялата си полагаща му се доза неверие. — Разправят, че имало дванайсет искрящи наметала. И че ги използвали по двойки. Наемните убийци.