Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Обзе я гняв.

Когато излязоха на слънчева светлина, корехидорът отново оплете крака. Луксиновата фигура на Цветния принц, изцяло огряна от естествена светлина, беше поне толкова впечатляваща, колкото да видиш сиянието му в тъмна палатка. Отново не беше грешка.

Цветния принц ги поведе през лагера, привидно без определена цел, макар Лив да беше сигурна, че не е така. Принцът никога не залагаше на случайността.

— Дошли сте, за да ни кажете нещо — заговори Цветния принц. — Да предложите сделка може би.

— Майките на града ме помолиха да ви кажа, че желаем само мир, но че ако трябва да се бием, ще заплатите скъпо, за да завземете града, и може би няма да успеете преди да пристигнат подкрепленията ни.

— Което, сигурен съм, очаквате всеки момент.

— Очакваме, да. — Момчето се изчерви, сякаш се боеше, че му се подиграват. — И можем да ви задържим, докато те дойдат и ви смажат в стените ни.

Минаха покрай Зимун, който тренираше с другите притеглящи. Беше без риза, гологръд, пердашеше едно старо дърво с огнени бичове, а приятелите му го гледаха с възхищение. Спря, когато минаха покрай тях, и се поклони почтително на Цветния принц. Очите му се изпълниха с ревност, като видя другия млад мъж. Раните на Зимун бяха зараснали и макар голото му тяло да не изпълваше Лив с онази безмълвна страст, която беше събуждал Гавин Гайл, все пак той беше доста чаровен. Силен, умен, обаятелен — и винаги, винаги заинтересован от нея. Винаги — ласкаещ. Винаги — флиртуващ.

Тя беше флиртувала с момчета в Хромария, разбира се — главно преди онзи катастрофален бал на лукслордовете. Но онова общо взето бяха флиртове на невъзможността: играеха си на възрастни. Играеха си на дързост. Флиртът на Зимун беше флирт на възможността. Тя трябваше само да каже думата, само веднъж, някоя вечер, когато той дойдеше до палатката ѝ и попиташе учтиво дали може да влезе. В това, че можеше да каже „да“, че никой нямаше да я спре, че никой нямаше да я разпитва дори, имаше повече еротичен заряд, отколкото че можеше да каже „да“ точно на Зимун, колкото и чаровен да беше.

Учениците ѝ щяха да завиждат за любовната ѝ среща, разбира се, защото тя вече имаше ученици. Не обучаеми, не и при Свободните.

— Значи Делара Оранжева е успяла да убеди останалите от Спектъра да тръгнат на война? — каза Цветния принц. — Или трябва да си отварям очите за елитните отряди на Ру?

— И двете — каза момчето. Дори Лив разбра, че лъже.

— Вие сте млад човек — каза принцът. — И мисля, че сте на косъм от това да бъдете лишен от поста си от онези изплашени стари вещици.

Минаха по тесен проход между две палатки, като прекрачиха изпънатите телове. Когато излязоха, телохранителите на корехидора зяпнаха в дулата на двайсет заредени мускета и няколко притеглящи с ръце, пълни с луксин.

— Разоръжете ги и ги дръжте на трийсет крачки встрани, но не ги наранявайте — каза Цветния принц. — Освен ако не направят нещо глупаво, в който случай стреляйте в слабините.

След като задържаха двамата телохранители. Цветния принц продължи напред все едно не се беше случило нищо.

— Тези двамата са подчинени на майките и мисля, че можем да се съгласим, че нямаме нужда от намесата им, нали, корехидор?

— Откъде знаете? Или просто предполагате? — попита корехидорът, като се мъчеше да запази гласа си спокоен.

— Нали?

Корехидорът задави страха си.

— Добре. Аз… сигурен съм, че можем да уредим това.

— Мм. Вярвам в избора, Ката. Ние сме свободни хора, избираме свободно и си носим последствията. Тъй че ето твоя избор. Първо, можеш да се предадеш. Ще ти предложа не особено щедри условия. Ще освободите робите си, градът ще плати един милион данара и ще ни дадете двайсет хиляди ефахи ечемик, шейсет фургона, натоварени с плодове, десет хиляди бурета вино и двайсет хиляди бурета маслини. Ще ни дадете пет хиляди меча или копия и хиляда изправни мускета, с петстотин бурета барут и сто бурета куршуми или осем хиляди пръчки олово. Ще пратите с нас петдесет ковачи и петдесет майстори колари, и половин дузина аптекари, и ще им плащате двойни заплати, докато ги няма. Ще опразните града от бардаци — проститутките ще могат сами да изберат дали да тръгнат с нас, но няма да разрешавате на никоя от тях да упражнява занаята си в града за една година, за да ги подтикнете да изберат разумно. Ще изпратите всичките си притеглящи да говорят с мен. Същото се отнася и за робите. Ще им бъде позволено да изберат дали да се присъединят към нас, или да отидат някъде другаде, но няма да им се разрешава да се връщат в града ви, докато войната не свърши, под страх от смъртно наказание. Ще организирате парад през града, ще ни посрещнете с тромпети и овации затова, че ви даваме свобода. И преди да влезем в града ще изпратите всички свои луксиати в този лагер.