Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Но това всъщност не е свобода, нали? Не и за тях — каза Лив.

— Готова ли си вече за още един урок, Аливиана? Учиш се наистина бързо. Това е добре. Свободата не е най-висшето добро. Силата е. Защото без сила свободата ще ти бъде отнета.

И се усмихна отново. Безмилостна усмивка. Но и светът е безмилостен.

Докато вървеше към покоите на Бялата на върха на кулата, Железни видя черногвардейците пред жилището на Призмата. След като току-що се беше разделил с Гавин, можеше да са само нейни.

Командирът почука на вратата.

— Влез — каза Бялата.

Беше в стола си на колелца. Стайната робиня на Гавин Гайл Марисия беше на колене пред нея, положила глава в скута ѝ. По лицето на робинята се стичаха сълзи, а Бялата я утешаваше.

— Гавин Гайл се е върнал. На долния етаж е — каза Железни. Обтегнатите понякога отношения между Бялата и Призмата не се нуждаеха от допълнително обтягане, ако Гавин разбереше, че Бялата е в стаята му. Гавин държеше на личното си пространство.

Марисия скочи на крака и избърса очите си с кърпа.

— О! Плача само веднъж в годината и той неизменно… Майко, благодаря ви. Ще направя каквото казахте.

— Оролам да те благослови, чедо. Сега ще напуснем, за да не усложняваме живота ти повече от нужното — каза Орея Пулор. — Командире?

Той я изкара в коридора. Беше много по-бързо да го направи той, но също така бе доказателство за нарастващата ѝ немощ. Няма и преди два месеца тя щеше да откаже ядосано някой да я бута насам-натам все едно е инвалид.

Сега обаче не възрази да я бута. Изглеждаше уморена.

Един черногвардеец тръгна пред тях, другият тръгна отзад. Пазеха я зорко дори и тук.

— Едно нещо, за което не си бях давала сметка с остаряването — каза Бялата, след като Железни я закара зад писалището ѝ и след това седна срещу нея. — Много затруднява шпионирането.

— Мислех, че имате хора за тези неща — каза Железни.

— Никога не можеш да оставиш тези неща изцяло в други ръце. Прави те зависим от милостта на собствения ти главен шпионин. Или главна, както би могло да е в случая.

„Главна шпионка? Какво? Има предвид…“

— Марисия? — попита Железни невярващо. — Тя е вашата…

Бялата помълча, докато умът на Железни разнищваше последствията. Марисия наистина имаше свободен достъп до този етаж по всяко време, но също така свободно можеше да се движи между други роби из кулата. Положението ѝ като робиня на най-важния човек на света поставяше съществуването ѝ в социално сива зона: наложеше ли се, можеше да общува с най-низшето ратайче или да нахока най-богатия търговец в Големи Яспис. Една умна жена щеше да използва предимствата от такава ситуация, а Железни знаеше, че Марисия определено е умна жена.

— Не, не е — каза най-сетне Бялата. — Но точно сега разсъждаваш както аз трябва да разсъждавам винаги. Както трябва да разсъждава Гавин.

— Това е по-трудно, отколкото да пресметнеш шансовете съперник да изтегли добра карта — каза Железни.

— Човек става по-добър с практиката. Но аз се разбъбрих. — Сплела беше пръсти в скута си и седеше кротко. Погледна голата му глава, после погледът ѝ се върна към очите му. Изчака.

Железни потърка бръснатата си глава. Четинестите косми растяха като упорити плевели вяра, които можеше само да отреже, но не и да изкорени. Ако не можеше да се довери на Бялата, на кого можеше? Дори и да беше невярваща. Разбира се, той вече също беше невярващ. Правеше ли го това по-малко благонадежден?

Истината беше, че не знаеше.

— Може би съм на ръба да загубя поста си. Какъв беше големият ви залог?

— Картите на масата, а? — каза Бялата.

— Аз поне, изглежда, имам много малко да губя.

— Тези, които се отказват, нямат право да видят картите на оставащите в играта — каза Бялата.

— Метафорите рухват.

Бялата помълча дълго, взряна в очите му. Той остана невъзмутим пред погледа ѝ.

— Вече не носиш готрата си. Трудно е човек да не забележи такова нещо. Как трябва да реагирам на това, командире? Персонално или политически?

— В смисъл?

— Политически ти може би току-що направи невъзможно да те спася. Станал си отстъпник. Повечето хора не носят доказателството за вярата си на главите си — или го смъкват, когато имат съмнения. Ти го правиш. Ако Черния впише отстъпничеството ти като причина да бъдеш отстранен от длъжността си, ще признаеш, че е вярно. Тъй че политически си опрял ножа на гърлото ми.

Изобщо не беше помислял за това. Религиозната му вяра — или липсата на такава — не беше за публичен показ. Как можеше външният човек да не се отрази на вътрешния?