Брент Уийкс - Заслепяващият нож

И упражнението започна. Магистър Мартаенс питаше Тея какво може да види, самата тя притегляше субстанции, като избираше източници наблизо и далечни, караше Тея също да притегля. Парилът, както обясни магистър Мартаенс, приличал повече на гел, отколкото на нещо друго, макар и гел по-лек от въздуха. Правеше добри следи, защото гелът се носеше във въздуха, разпадаше се и непрекъснато излъчваше парилова светлина.

— Значи вие правите белезите за господарката ми — каза Тея. Колко глупава беше, да не го проумее по-рано. Разбира се, че го беше правила тя! Едва ли имаше стотици притеглящи парил наоколо.

Лицето на жената срещу нея изстина.

— Колко от нас има тук? — попита Тея.

— Само две в момента — отвърна магистър Мартаенс. Погледна наляво и надясно, докато говореше, погледна и Круксър, който продължаваше да се преструва, че се упражнява, без да извърне глава. — Ти и аз.

— Но това не може да е вярно — възрази Тея. — Видях как един мъж притегли плътен парил и…

Марта Мартаенс изсъска… направо изсъска. Тея замръзна.

А после магистър Мартаенс тръгна спокойно към изхода, като подкани Тея да я последва. Излязоха в огромната ярко осветена пещера под Хромария, завиха покрай ъгъла на зданието, където нямаше да могат да ги видят, спряха и Тея видя, че жената е разярена.

— Не знам какво ти се е сторило, че си видяла — заговори магистър Мартаенс, — но никога не трябва да говориш повече за това. Разбираш ли?

— Аз… съжалявам, но не разбирам — каза Тея.

— Не е нужно да разбираш, трябва да мълчиш. Особено за такива неща.

— Не! — възрази Тея. — Вие сте учителката ми. Научете ме. Трябва да знам всичко, ако ще влизам в Черната гвардия. Не можете да го пазите в тайна от мен.

— Мога и ще го направя. Ти си ученичката ми. Ще ми се подчиняваш.

— Тогава ще отнеса въпросите си към командир Железни.

Лицето на жената посивя.

— Искам много внимателно да обмислиш това, което се каниш да направиш, момиче.

— Ще отида при човек, на когото вярвам, човек с авторитет над мен, с един прост въпрос, това ще направя — заяви твърдо Тея. Започваше да се ядосва.

— Разкажи ми какво мислиш, че си видяла. Спокойно.

И Тея ѝ разказа.

Магистър Мартаенс заклати глава още преди да е свършила.

— Не. Не. Опитвала съм се да направя парила плътен хиляда по хиляда пъти. Не става така.

— Но ако става? — попита Тея.

— Точно там е въпросът — рече Марта Мартаенс.

Тея вдигна ръце, вече повече озадачена, отколкото ядосана. Може би притеглянето на парил наистина побъркваше човек.

Магистър Мартаенс отново се огледа, макар да нямаше никой, който да ги подслуша.

— Помисли за това, което намекваш: цвят, който е невидим почти за всекиго, дори за притеглящите… цвят, който може да убива, без да остави следа, без да остави никакво доказателство, с което смъртта прилича на естествена. Моля те, използвай малкото си мозъче и помисли как биха реагирали хората на такава магия.

Тея облиза устни. Щяха да реагират точно като нея, с ужас.

— И всеки път, когато някой умре загадъчно, ще го приписват на притеглящ парил. Всеки път, когато някой дебел благородник се катурне от разрив на сърцето, хората ще шепнат, че това е работа на враговете му — а всички благородници имат врагове и повечето са дебели. Помисли първо какво ще причини това на държавите, след като всяка смърт би могла да е платено убийство. Помисли после какво ще причини това на притеглящите парил. Когато Службата на доктрината изпрати луксори да стъпчат притеглящите парил, не беше само, нито дори главно, защото Спектърът смята, че сме еретици.

„Службата е пращала луксори срещу притеглящи парил?“

— Значи все пак действа. Вие го признавате — каза Тея, макар и със стегнато гърло.

— Нищо не признавам. Никога не съм виждала плътен парил и не мога да го направя. Не вярвам, че може да се направи. Имало е някои от нас, преди стотици години, които са работили за Ордена на Разбитото око. Убийци. Мисля, че вероятно са убивали с отрови, но с твърденията си, че могат да убиват невидимо и без да оставят никаква следа, получавали много повече договори. Но след това, когато наистина започнали да загиват хора, излязло извън контрол. Точно затова вече няма притеглящи парил, глупаво момиче. Не защото не действа, а защото всеки го е страх, че би могъл да действа по-добре, отколкото е наистина. Точно затова сме опасно близо до това да ни нарекат еретици, точно затова библиотеките са заличили всякакви споменавания за нас и затова сегашната Бяла трябваше да се бори толкова упорито, за да обуздае Службата на доктрината. Тя вярва, че цялата светлина е дар на Оролам, но във всеки век има суеверни хора. Наричат го тъмната светлина, оралам — скрита светлина. Казват, че е дар от господаря на мрака. Тъмнина, която може да бъде прогонена само с огън. Разбираш ли? Тъмнина, която може да бъде прогонена само с огън.