Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Кип не разбираше за какво говори тя, но от начина, по който го каза, предположи, че войната, която са водили Зий и Дариен, вероятно е започнала от нещо лично.

— Добър мъж ли е бил? — попита Кип.

— Дариен ли? Бил е Гайл.

— Каква беше втората карта?

Нещо за Дагну. Дагну беше стар езически бог. Кип се зачуди колко ли стара е картата.

— Грешка. Грабнах най-близката карта, а трябваше да помисля по-добре.

Което изобщо не беше отговор.

— Всички ли тези карти правят това? — попита Кип, загледан към стената с благоговение и страх.

— Само оригиналните.

— Кои са оригиналните? — попита Кип.

— Няма да ти кажа. Но ще ти кажа, че много от картите са капан. Опиташ ли се да ги свалиш от стената, те очакват някои много гадни изненади. Ако все пак ги свалиш и се опиташ да притеглиш истината от тях, най-вероятно няма да преживееш ада, през който ще преведат ума ти.

— Мислех, че искаш да ми помогнеш — каза Кип.

— Искам. Просто те предупреждавам, че ако посегнеш да ме ограбиш, ще станеш пълен идиот. Дори реалните карти, ако се използват правилно, таят опасности. Не всички истини са красиви. Тези карти могат да влудят човек. Да го накарат да изгуби себе си. Могат да научат на… отвратителни неща тези, които не съчетават мъдрост със сила. — Имаше горчивина в тона ѝ, но преди Кип да успее да попита, тя продължи: — Все едно, една жена е длъжна да се защити. Не ме интересува баща ти, освен да направя картата му. Не ме интересуваш ти, освен да направя твоята карта. Това прави едно Огледало. Това съм аз. Това е моята мисия от самия Оролам и аз ще я изпълня добре. Ако ми помогнеш да го направя, ще съм щастлива да ти помогна. Ти ми показа какво можеш да притегляш. Това ми помага неимоверно, тъй че ще ти кажа това за начало: ако играеш с колодата, която ти дава Андрос Гайл, винаги ще губиш.

— Парил е уникален сред цветовете — каза наставничката на Тея. — И е изключително опасен.

Тея се намръщи. Мислеше, че макар да е най-слабият и най-лошият цвят, парил поне няма да убие човек или да го подлуди. После отново се намръщи… защото стояха в една от тренировъчните зали на черногвардейците. Беше време за вечеря и в залата нямаше много новобранци. Повечето бяха обучаеми от класовете пред този на Тея, но Круксър беше наблизо и риташе методично с пищялките си една колона. Веднъж беше казал на Тея, че това леко разпуква костите под коляното и че тялото реагира, като ги изгражда отново, още по-здрави. Беше ѝ показал възлестите си пищяли. Беше впечатляващо… и някак внушително. Според нея беше едно от най-страхотните неща, които бе виждала изобщо. Но точно сега той беше забавил тренировката си и явно подслушваше.

— Какво му е опасното? — попита Тея. Личната ѝ наставничка, Марта Мартаенс, беше над петдесетгодишна. Стара за притегляща. Вълнистата ѝ тъмна коса беше станала платинена, кожата ѝ бе маслинена, горните ѝ предни зъби липсваха.

— Това, че ослепяваш или изгаряш до смърт.

Тея вдиша рязко. „О, това ли е всичко?“

— За да виждаш парил, трябва да разшириш зениците си много, много повече, отколкото могат повечето хора. Можеш да правиш това съзнателно, нали? — Магистър Мартаенс присви тънката си горна устна.

— Да, учителко.

— Направи го. Трябва да видя.

На Тея ѝ отне малко време. Трудно беше да отпуснеш очите си колкото изискваше парил, ако си напрегнат. Но след това се получи.

— Добре — каза магистър Мартаенс. — Сега ги върни до нормалното. Предполагам, че никога не си виждала очите си в огледало, когато си правила това. Нали? Гледай.

Жената се взря в Тея и зениците ѝ се разтвориха неестествено широко, ирисът стана тъничка ивица кафяво около огромна зеница.

Тея ахна разбиращо.

— Това е да виждаш подчервеното — каза старата притегляща. След това зениците ѝ отново блеснаха, изпънаха самата склера, цялото ѝ око стана зловещо черно, избута бялото и го заличи напълно.

Тея потръпна и се присви назад.

За миг очите на жената се върнаха към нормалното.

— Така изглеждат очите ти, когато гледаш парил, Адрастея. Самите ни очи са различни, лещите са много по-податливи, благословени от Оролам да виждат различно. Можеш ли да виждаш свръхвиолет?

— Не. И съм сляпа за цветовете червено-зелено. — Най-добре беше да го признае веднага.

— Неприятно.

— А вие?

— Дали съм сляпа за цветовете? Не, но между нас е по-обичайно. Можем да виждаме обширен спектър, много повече от други притеглящи. Но това не съвпада непременно с това, което виждат другите. Майсторът на моята господарка Шаям Расад беше напълно сляп във видимия спектър, но се справяше съвършено с подчервено и парил. Но има опасности. Първо, физическата: Ако разширяваш очите си толкова много на ярка светлина твърде често, ще ослепееш. Обикновено става бавно, но трябва изключително да внимаваш с магически факли и ярка слънчева светлина. Хайде, стига приказки. Да видим какво можеш да правиш.