Алън Кол: Краят на империята

Очите на Императора светнаха, издавайки намерение за следваща атака, и ръката на Стен не беше там, където се намираше допреди миг. Бавен си, помисли си Стен. Отдавна не ти се е налагало да се биеш.

Но същото важеше и за него самия.

Стен рискува с дързък прийом — прехвърли ножа от едната ръка в другата и в този момент Императорът премина в атака. Стен едва не изпусна ножа, наклони се назад и изруга тихо под нос, проклинайки се, задето си бе позволил да подцени противника. Замахна, направи финт към китката на Императора, завъртя се, замахна отново, острието му се заби в тъканта на дрехата, другата му ръка се стрелна към мястото, където трябваше да е пистолетът, напипа го, вдигна го и в този момент Императорът се хвърли напред и ножът му се забоде в рамото на Стен. Мускулите се свиха спазматично при удара, пистолетът изхвърча от ръката му и се изтърколи встрани.

После мрак.

И нечий спокоен глас:

— Определих, че организмът нашественик е по-опасен за изпълнение на моите функции, отколкото създаденият на място. Премахването му ще бъде приоритетно.

Божичко, как болеше само! Стен стисна кристалното острие на своя нож със зъби и измъкна ножа на Императора от рамото си. Вълни от болка. Кръв по пръстите му. Опипа раната. Кървеше ли? Слабо. Опасна ли е. И да е, сега не бе моментът да мисли за това. Болката?

Стен зашепна мантрата, която бе запаметил преди много години, още във времето, когато се обучаваше за гвардията и тялото му забрави болката. Просна се на пода. Затършува бавно с пръсти наоколо, търсейки пистолета. Не можеше да е далече.

Тропот в другия край на помещението.

Пукот от лазерен изстрел. Попадението беше високо. Горе и вляво.

Пръстите на Стен напипаха нещо.

Дръжката на пистолета.

По дяволите! Значи императорът имаше резервен пистолет.

— Стойте на място — обяви гласът. — Локализирах организма нашественик. Пригответе се за огън.

Блеснаха ярки светлини и Стен стреля два пъти. Експлозия, мрак, ответна стрелба на Императора и куршумът му се заби там, където Стен бе лежал допреди миг.

Стен се съсредоточи върху мястото, откъдето идваше светлината, и прати пет бързи изстрела в района. Претърколи се, завъртя се и отново стреля.

Не разбра дали Императорът е отвърнал на огъня, тъй като в този момент помещението се разтърси от оглушителен трясък и завиха всички аларми. Стори му се, че чува някакъв вик. Странният глас, за който смяташе, че е на кораба? Императорът? Не знаеше. Отнякъде бълваше дим, чуваше се пукот на разгарящи се пламъци. Наблизо се плъзна врата и Стен стреля нататък, после се хвърли в отвора.

Хукна след Императора, опитвайки се да го спре, преди да се добере до поредната лоша изненада, която му бе подготвил. Спря, прокле се какъв е глупак и се върна за скафандъра. Нахлузи го, но остави шлема и ръкавиците на колана. Преди да го закопчае, активира аптечката отпред. Машинката изписука, затрака тихо и инжектира в тялото му обезболяващи и противовъзпалителни за раната. За всеки случай я напръска с дезинфектант, сетне се закопча.

Не бързай, рече си. По-добре беше да му отпусне малко преднина, отколкото да се спъне в него.

— Кораб — рече той задъхано, чувствайки се като пълен глупак.

Гласът не отговори.

Стен пусна още два изстрела към най-близкия кратер в стената. Още аларми, трепкащи пламъци и съскане на пожарогасители.

— Кораб! Няма да ти причиня вреда — излъга Стен. — Можеш да продължиш с мисията си.

Равен глас:

— Не се приема. Всички организми, освен създаденият тук, са враждебни и трябва да бъдат унищожени. Заповед на основната програма.

Добре, опитай се да ме убиеш, помисли си Стен. Ако можеш.

Изстрел и в рамката на вратата до него се заби подсилен с АМ2 куршум.

Той прати два бързи изстрела надолу по коридора, колкото да подсили суматохата, и продължи нататък. Тъкмо се готвеше да ускори крачка, когато го споходи нова мисъл.

Спря, върна се обратно при полуразрушеното помещение и изстреля пет внимателно прицелени изстрела в дупката в стената. Блеснаха искри от метал, огънят се разгоря наново, алармите зазвучаха още по-истерично АУУУАУУУУУАУУУУУ…

Този нов звук му беше добре познат. Стандартна аларма за пробойна в стената и загуба на вътрешна атмосфера.

Тъпанчетата му изпукаха от промяната в налягането. Протегна ръка към шлема. Нахлузи го и тъкмо се приготви да спусне лицевото стъкло, когато налягането се върна към нормалното. Корабът беше затворил пробойната. След като му намери по такъв начин занимание поне за известно време, Стен се втурна по коридора след Императора.