Алън Кол: Краят на империята

— Предполагам, че може и така да се каже — съгласи се Императорът. — Веригата беше прекъсната. Беше време да се започне отначало, с нови идеи. Да се изгради нов ред. Разбира се, трябваше да бъдат направени жертви. Нищо не става без жертви.

— Стига жертвата да не си ти — подметна Стен.

— Наистина ли го мислиш? Нима не вярваш, че аз също съм… страдал?

— Човекът, който натиска спусъка, никога не страда толкова, колкото този, който е от другата страна.

— Прекалено си циничен — разсмя се Императорът. — Твърде дълго си бил край мен, но фактите са си факти. Моят предшественик… беше тръгнал в лоша посока. Например изпусна таанците от властта си. Защо за Бога… даде такава власт на тези глупаци? Правилата на капитализма налагат периодично раздрусване на дървото.

— Магнатите в бизнеса никога не са се провъзгласявали за богове — посочи Стен.

Императорът изпръхтя.

— Не ставай глупав. Схемата бе започнала да буксува. Нуждаеше се от освежаване. Освен това правото на божествено управление е отколешно в нашата история.

— Наистина ли вярваш, че си бог?

Императорът сви рамене.

— Може и да съм. А може и да не съм. Но последният път, когато проверих, безсмъртието съвпадаше с дефиницията.

— Боговете не излизат от вани — рече Стен.

— О, така ли? Дали пък не съм бил подведен? Ти сигурно имаш по-голям опит от срещи с богове? — Императорът сръбна отново от чашата. — Няма да доживееш, за да видиш продължението — рече. — Но наистина обещавам да подобря нещата. Дано това ти даде малко спокойствие.

— Да подобриш спрямо кое? — изръмжа Стен. — Та ти си само нова бръчка на едно старо лице. Твърде много деца поведох към гроба в името на това лице. И за какво? За двайсет или трийсет века лъжи? Ти се смяташ за уникален. Най-великият император на най-великата империя в цялата история. Но от моя гледна точка, на обикновен смъртен човек, ти не си по-добър от всеки друг тиранин.

— Много вдъхновяващ разговор — поклати глава Вечният император. — От доста време не бях водил такъв. Ще ми се нещата да се бяха развили по друг начин. Наистина. — Той вдигна пистолета, в ума на Стен зазвучаха тревожни сигнали. Почакай. Ами мозъчното сканиране? Трябваше да му дадат още време.

— Реших — заговори Императорът, — че ще е твърде рисковано да те извеждам от това помещение. Така че, за да съм напълно сигурен, ще трябва да направя една от жертвите, които споменах… и да те убия.

Пръстът върху спусъка се сви.

И в този момент прозвуча нов глас:

— Нареждам на двете органични същества на борда на кораба да останат неподвижно.

Стен зяпна. Какво беше това, по дяволите? Забеляза объркване и на лицето на Императора. Но пистолетът остана насочен към него.

— Анализът на намеренията и плановете на двете същества бе завършен току-що — продължи гласът. Говореше командният център на кораба.

Построената от Императора машина за преценка.

— Нареждането на Първия организъм да се допусне натрапник на борда е оценено като грешка. Чуждият организъм е враг и ще бъде унищожен.

Дявол го взел, помисли си Стен!

— Но грешката е по вина на Първия организъм — отново заговори корабът. — И той също трябва да бъде унищожен.

Стен забеляза, че Императорът едва не подскочи от изненада. Пистолетът се насочи надолу.

Това бе шансът, който Стен чакаше.

Той се хвърли към Императора.

Стен се хвърли ниско, опря рамо на пода, преметна се и в този момент Императорът стреля. Облицованият с АМ2 куршум остави неравна дупка в металния под. Стен изрита Вечния император и го отхвърли назад. Императорът омекоти падането си с ръка, като продължаваше да търси целта. Стен кръстоса крака в ножица и пистолетът отхвърча настрани. Императорът се претърколи два пъти и скочи, кръстосвайки инстинктивно ръцете си, за да отбие удара с нож. Блокът улови ръката на Стен, той изгуби равновесие и отскочи назад.

Стен се хвърли отново… и Императорът се метна по гръб през масата. Преобърна се във въздуха и падна на крака.

Финт… замахване…

Ножът на Стен облиза рамото на Императора и… първата кръв беше пролята.

Императорът се дръпна, стиснал в ръка отломък от строшената маса. Беше назъбен и дълъг поне четирийсет сантиметра. Държеше го ниско, до десния си хълбок. Стен отклони за миг поглед от лицето на Императора и машинално отбеляза, че хватката му говори за опит в боя с ножове.

Двамата кръжаха един около друг с почти безшумни стъпки. Стен постепенно осъзна, че го направляват в определена посока, и почти веднага разкри целта на Императора. Пистолетът. Императорът замахна към него с нож и Стен се дръпна назад… встрани от удара… успя да отвърне, не уцели и възстанови равновесие.