Рик Янси - Петата вълна

— Искаш да ме изкараш луда ли!

— Добре, аз съм крив.

Не, той беше прав. Аз сгреших, като не му казах, че Каси, на която налетя, няма нищо общо с милата и добра Каси от преди Пришествието. Не бях свикнала с мисълта, че идването на Другите ще промени всичко — нас и света около нас. С появата на междугалактическия кораб аз поех по пътя, който щеше да завърши между хладилниците в един изоставен крайпътен магазин. Онази нощ с Мичъл беше само началото на моето преобразяване.

Мичъл беше прав, че Другите не бяха дошли тук само за да ни кажат „здрасти“. В първия ден на Първата вълна един виден астрофизик (под чиято глава вървеше надпис: „ЕДИН ОТ НАЙ-УМНИТЕ ХОРА НА СВЕТА“) цъфна по CNN и каза: „Мълчанието не е добър признак. Няма благоприятно обяснение за него. Боя се, че онова, което предстои, ще наподобява по-скоро пристигането на Христофор Колумб в Америка, отколкото сцена от «Близки срещи»; а всички знаем какво е сполетяло индианците след това.“

Аз се обърнах към баща си и казах:

— Трябва да им светим маслото.

Наложи се да го изрека високо, тъй като баща ми винаги усилваше телевизора по време на новините, за да надвие телевизора на майка ми, който гърмеше откъм кухнята. Майка ми имаше обичай да гледа образователни предавания, докато готви. Наричах го „войната на дистанционните“.

— Каси!

Той беше толкова шокиран, че пръстите на краката му инстинктивно се свиха в белите му хавлиени чорапи. Беше израсъл с филми като „Близки срещи“, „Извънземните“ и „Стар Трек“ и бе възприел идеята, че Другите са дошли, за да ни освободят от самите нас. Край на глада. Край на войните. Изкореняване на болестите. Разгадаване тайните на космоса.

— Не разбираш ли, че това може да е следващата стъпка от нашата еволюция? Огромен скок напред. Огромен! — Той задушевно ме прегърна. — Късметлии сме, че се случи точно с нас.

След което добави небрежно, все едно обяснява устройството на тостер:

— Да не говорим, че и да искаме, няма как да ги взривим. В космическия вакуум няма какво да пренесе ударната вълна.

— Значи този от телевизията е просто луд.

— Ама че език, Каси! — смъмри ме баща ми. Човекът просто изказва мнение. Становище.

— А ако се окаже прав? Ако онова горе е техния вариант на „Звездата на смъртта“?

— Да, ще пропътуват половин Вселена, само за да ни унищожат! — Той ме потупа по крака и се усмихна. Мама увеличи звука на телевизора в кухнята. И той наду нашия докрай.

— Добре, а ако се окаже, че са междугалактическа Монголска орда, както той твърди? И че са тук, за да ни набутат в резервати, да ни оковат…

— Каси — каза той, — това, че нещо може да се случи, не означава, че ще се случи. Както и да е, всичко това са само хипотези. Неговите теории… моите… Никой не знае защо са тук. Не е ли еднакво вероятно те да са изминали целия този път, за да ни спасят?

Четири месеца след изричането на тези думи баща ми беше мъртъв.

Беше се лъгал. Както и аз. Както и Един От Най-умните.

Те не идваха да ни спасят. Нито да ни заробят и затворят в резервати.

Идваха, за да ни избият.

До крак.

Дълго мислих дали да пътувам през деня или през нощта. Тъмното те прикрива най-добре. Но пък през деня можеш да забележиш безпилотния самолет преди той да те е забелязал.

Безпилотни летателни апарати се появиха в края на Третата вълна. С форма на пура, сиви на цвят, плъзгаха се бързо и безшумно на хиляди метри над нас. Понякога прелитаха мълниеносно, друг път обикаляха над главите ни като мишелови. Бяха невероятно пъргави. За по-малко от секунда можеха от двойна свръхзвукова скорост буквално да се заковат. По което си личеше, че не са наши.

Разбрахме, че са безпилотни (или без-Друго-пилотни), когато един от тях се разби недалеч от лагера ни.

Чу се „Бум!“, като премина звуковата бариера, после пронизителен вой, докато се носеше към нас и страхотен трясък, като се заби в нивата. На мястото на катастрофата отиде разузнавателен екип. Е, не точно екип, просто татко и Хъчфилд, отговорникът на лагера. Като се върнаха, казаха, че онова там е празно. Наистина ли? Да. Ами ако пилотът е катапултирал преди удара? Според баща ми било тъпкано с инструменти, нямало място за пилот. „Освен ако не са петсантиметрови“, рече той.

Което предизвика голям смях. Ужасът става по-поносим, когато си представиш своите врагове с големината на Палечко.

Реших да се движа през деня. Като се оглеждам непрекъснато.

Имаше и други заплахи през нощта освен самолетите. Диви кучета, койоти, мечки и вълци, идващи от Канада, а защо не и някой подивял лъв или тигър от някоя зоологическа градина. Смеете се, но на мен не ми беше до смях. Както и да е.