Чарлз Ингрид - Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

Съдейки по разговорите в ефира, хората му бяха преодолели първоначалното си стъписване. Той реши, че е време за кратки инструкции.

— Не хабете напразно енергия. Сега, след като знаете какво представляват, старайте се всеки изстрел да е на месо.

— Божичко, командире, тези чудовища не отстъпват — обади се с приглушен глас Гарнер.

— Така е. Но ние също не го правим. Помни, Гарнер. Тук сме, за да им покажем кой е по-силният. Нека следващия път, когато решат да воюват с нас, си помислят добре.

Той премина към единични изстрели, докато противниковите редици съвсем се разредиха.

Когато всичко приключи, зададе в локатора първоначалното местоположение и пое по предварително уточнения маршрут. Пред и зад него, разпръснати на неголямо разстояние, хората му направиха същото.

Трети ден. Устата му беше пресъхнала, гърдите му бяха мокри от пот, която се стичаше надолу към панталоните. Подплатата, тайното убежище на Фантом, бе залепнала за гърба му, поглъщайки топлина и влага.

Драките се държаха различно. Биеха се по-свирепо, отколкото по време на Пясъчните войни. Бяха си взели поука от тогавашните поражения.

Но същото бе сторил и Джек.

Загуба от дванайсет процента не беше толкова голяма. А ето че вече се намираха съвсем близо до целта. Като съдеше по атаките, с които ги пресрещаха, Джек предположи, че е бил прав за местонахождението на гнездата и на оръжейния арсенал. Успеят ли да ги взривят, корабът майка ще напусне околния космос. От известно време Уайтхед си играеше на криеница с дракския кораб, без да предприема сериозни маневри, но по този начин лишаваше наземния противник от въздушна поддръжка. Дотук добре.

Съжаляваше само, че не разполагаше с някои от най-опитните си бойци. Ласадей например или Травелини. Да се командват неопитни и неучаствали в бой войници се оказа по-трудно, отколкото бе очаквал. Гласът му бе предрезгавял от непрестанните команди, а по някое време тази сутрин Фантом го бе уведомил, че запасите от вода са на привършване. Старият костюм явно се бе обзавел с пробойна и въпреки аварийния режим, в който действаше рециклаторът, костюмът губеше влага.

С пресъхнало гърло бе още по-трудно да издава заповеди. На всичко отгоре бойците се бяха разпръснали на голяма територия, а Джек бе единственият ветеран с опит от подобна война. Другите бяха наемници, разбира се, участвали в различни акции, но не бяха привикнали на дисциплина и взаимодействие.

Въпреки това се бяха справили добре. Джек се гордееше с тях. Всеки момент водещото Червено крило щеше да стигне до първите пясъци и да затвори кръга. След това под водачеството на Перес Синьото и Зеленото крило щяха да се врежат в най-гъстата отбрана на драките, които щяха буквално да изскачат изпод земята, за да защитят своя команден център. Малко оставаше до този момент.

Джек облиза устни и съжали, че не може да избърше потта от челото си.

Сякаш прочел мислите му, Перес се обади:

— Какво ли ще е този път?

Джек погледна проследяващата мрежа. Перес се намираше на югозапад от него.

— Първо ще навлезем в безжизнена местност — започна да обяснява. — Вятърът ще носи ситен пясък. След това ще видим първите неголеми дюни. Стигнем ли отвъд тях, Роби, ще престанеш да си въобразяваш, че си на туристически излет.

Някой се разсмя. Джек добави:

— Не искам да се бавите заради събирането на трофеи. Един дракски труп е достатъчен и аз ще го нося. Всички да се концентрират върху прочистване на района. Взривим ли арсенала, изчезваме.

— Тъй вярно, сър — отекна вълна от гласове.

— Нечии индикатори да показват червено?

— Не, сър.

— Добре.

Джек наистина бе доволен, че никой не бе изразходвал докрай запасите си от енергия. Иначе щяха да са обречени в парализираните си костюми. По принцип младите неопитни бойци често неконтролируемо изчерпваха енергийните си запаси. Но засега хората му се справяха чудесно.

— Сър, песъчинки във вятъра.

— Започва се — обяви Джек и за всеки случай провери своите индикатори. — Дайте знак, когато стигнете първите пясъчни петна. Всички подразделения, всички сектори, слушайте внимателно. Когато Перес подаде команда, искам да съберете редиците. Ако енергораниците ви са изчерпани, хвърлете ги. Трябва да сте подвижни и свирепи. Ясно?

Отново същият хор от гласове потвърди.

Десет минути по-късно пресипналият глас на Перес отекна в слушалките. Джек така и не чу какво казва, защото вече тичаше напред, бързайки да се събере с останалите, преди да щурмуват цитаделата.