Чарлз Ингрид - Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

Петдесет и един души очакваха заповедите му. — Уайтхед, включи ме на общия канал.

— Да, командире. Готово.

Сега вече го слушаха общо сто и двайсет войници от двата кораба. Джек заговори:

— Готови сме за десант. Драките са тук и ни очакват. Но те не знаят, че ние не се страхуваме. Ще слезем долу, за да им покажем на какво сме способни. А сега, слушайте внимателно. Начало на десанта след двайсет минути. — Той се зае да изброява зоните за спускане, задачите на отделните групи, маршрута за придвижване към сърцето на дракската инвазия.

Когато приключи, нямаше човек, който да се съмнява в успеха на плана.

Джек продължаваше да се усмихва напрегнато.

— Е, добре, момчета. Първи отряд се разделя на групи както следва: Червено крило, Синьо крило, Зелено крило. Да вървим.

Джек даде знак на Уайтхед да изключи канала. Лицето на пилота отново изпълни екрана.

— Ако позволите, командире. Аз какво да правя?

— Ще следиш движенията на техния кораб-майка. Промяна в орбитата, извъртане на оръдейните кули. Ще ми съобщаваш за всичко… и ако само помръдне…

— Ще го изпепеля незабавно — оголи заплашително зъби Уайтхед.

— Точно така. Но не забравяй, че трябва да ни прибереш, когато приключим.

— Тъй вярно, командире — кимна Уайхед. — Онази черупка не може да се мери с крайцера.

— Помни, че винаги съществува опасност от изненада. Командирите им са много добре подготвени.

Не след дълго корабът се разтърси. Първи отряд току-що се бе изстрелял за десантната зона. Джек искаше да е с тях, но според плана щеше да е последен, за да може да вземе мерки, в случай че драките сменят тактиката си.

Драките ги удариха веднага щом се спуснаха на повърхността. Джек беше доволен. Хората му встъпиха в бой незабавно, вместо да се прокрадват из местността, без да знаят къде ги дебне противникът. И да се чудят дали врагът не е по-силен от тях. Ефирът ехтеше от гласове, докато той се спускаше към повърхността. Задейства реактивните двигатели в краката, за да омекоти сблъсъка.

— Стига празни приказки, захващайте се за работа! — нареди той, прекъсвайки общата суматоха. За известно време се възцари мълчание. После се чу гласът на Роулинс откъм трета група:

— О, божичко! Ето ги, идват!

Джек се съмняваше, че някой от войниците му бе виждал досега истински драк войн. Драките, които пристигаха на Малтен, бяха търговци или чиновници, впечатляващи наистина, но далеч от своите едри, мускулести войнстващи събратя. Дракът войн не само бе по-висок и силен, той разполагаше с удебелена естествена броня и умееше да тича с невероятна скорост на четири крака. Застанали неподвижно, те приличаха на огромни насекоми. При движение обаче наподобяваха хищници и Джек не желаеше хората му да ги подценяват.

— Червено крило, заобикалят ни по фланга.

— Обърнете се към тях. Не изключвайте локаторите. Ако трябва да отстъпваме, ще се движим във формация — нареди Джек.

— Свален боец! Свален боец! — изкрещя някой в предавателя.

— Роулинс, Гарнер, Перес. Докладвайте за жертви.

Обади се младежки глас.

— Тук Саймънс, командире. Свалиха Джо Хенклей. Имаше проблеми още при приземяването. Някаква повреда в костюма… опитваше се да я отстрани…

— Добре, Саймънс. Благодаря за информацията. Бъдете нащрек. — Джек отново втренчи поглед в екрана, очаквайки да види някакво движение. И не остана разочарован. След две секунди вече беше твърде зает, тъй като неравната, покрита с гъста зеленина местност и хълмовете изведнъж загъмжаха от драки.

Фантом запя своята победна песен, Джек откри огън, сетне хукна назад, отново спря и стреля, и пак се затича. Видя, че един от драките пада, но не забави ход, примамвайки ги към редицата войници, които ги очакваха в указания сектор. Фантом ревеше неодобрително, но когато най-сетне Джек се изравни с Роулинс и останалите Рицари и отвърна заедно е тях на огъня, замлъкна удовлетворен.

Насочил и двете си ръкавици към врага, Джек бълваше фонтани от огън. Още един драк падна, но на мястото му се появиха дузина, хвърляйки се стремглаво напред.

— Майчице мила! — промърмори Роулинс. — Нищо ли не може да ги спре?

— Само това — отвърна Джек и пръсна главата на водача. Искаше се точен изстрел в основата на маската. Трудно, но не невъзможно попадение. Джек отсече краката на трима драки, преди да извика: — А сега, напред!

Фантом изкрещя от удоволствие, когато Джек се понесе право срещу драките, прескочи предната им линия и се озова зад нея, всявайки хаос в редиците.