Джон Скальци - Апокалипсис

Накратко казано, нямаше почти нищо мистично в отношението на Ленсън към религията, а напоследък и във вярата му. Но това не означаваше, че вярата му отслабна. Всъщност тя дори укрепна. Не беше обаче вяра в Пророчица Рашела. А вяра в църквата, основана от нея — практична църква, създадена да издържи векове наред и да помогне на империята, израснала редом с нея, също да се съхрани. Той вярваше в Църквата на Взаимозависимостта и нейната мисия, която беше и негова мисия в сгряващите, устойчиви и толкова обикновени граници на нейното господство. Живееше в мир със своята практична вяра.

И тъкмо този епископ Ленсън Орнил, заедно с други епископи от Църквата на Взаимозависимостта, колкото успяха да се съберат за толкова кратък срок, седеше на скамейките в Си'анската катедрала и чакаше емперо Грейланд II, официална предводителка на църквата, която бе обявила необичайното си решение да направи обръщение към йерарсите като кардинал на Си'ан и Средоточие, тоест именно като старшата сред тях, а не в по-привичната си роля на емперо.

Имаше учудено извити вежди, защото никой от присъстващите не помнеше такава постъпка на емперо. Предишното подобно обръщение на Еринт III се бе случило преди повече от три столетия и засягаше доста лишената от интерес тема за преразпределение на епархиите, за да могат епископатите да обхващат по-равни дялове от населението. Сегашните епархии бяха разпределени съвсем приемливо, значи нямаше да ги обсъждат отново.

А и Грейланд II, която епископите смятаха за симпатично слаба владетелка, не бе проявила до този момент никаква склонност да се занимава с църквата. Напоследък цялото й време бе запълнено с неуспешния бунт на рода Нахамапитин и теоретични разсъждения за устойчивостта на струите в Потока в пределите на Взаимозависимостта, но и двата проблема не засягаха пряко църквата, нейните дела или мисия.

Идеята емперо да говори пред епископите по църковни въпроси беше изненадваща, а някои дори биха я нарекли безочлива. Сред събралите се йерарси преобладаваше готовността да изслушат с търпимост разсъжденията на младата емперо, после да отидат на официалния прием с нейно участие, да похапнат и да се снимат с нея, и да запазят в паметта си случката като чудатост и тема за разговори. Поне Ленсън очакваше да се случи точно това.

Затова епископ Ленсън Орнил (а за да бъдем справедливи към него — и останалите епископи) беше твърде изненадан, когато Грейланд в проста дреха на редови свещеник, а не в пищните си одежди на кардинал, застана пред олтара и започна словото си:

— Преди много години нашата прародителка и предшественичка Рашела е имала видения. Тези чудодейни видения са породили нашата църква — тази църква, тази основа, върху която е изградена цялата ни цивилизация. Братя и сестри, носим ви добри вести. Ние също имахме видения. Прекрасни видения. Чудотворни видения. Видения, отнасящи се за мисията на нашата църква и нейната роля в бурните времена, които ни предстоят. Възрадвайте се, братя и сестри. Нашата църква е призована за ново духовно пробуждане, за спасението на човечеството в този свят и отвъд него.

Ленсън Орнил осмисли думите на Грейланд II, смисъла им, вложените в тях намерения, значението им за църквата, както той я разбираше, и за неговата променила се вяра, за началото на обвързването му с тази църква и вяра, когато се бореше да вдиша в онази тясна каюта преди толкова години. И тогава съвсем неволно изрече думите, които обобщиха чувствата му за всичко в този повратен момент.

— Мамка му — изруга под нос.

В началото беше лъжата.

Лъжата, че Пророчица Рашела, основателката на Свещената империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии, бе имала мистични видения. Тези видения предричаха и създаването, и необходимостта от разпростряла се надлъж и нашир империя на човешки средища, заела много светлинни години и свързана само от Потока — метакосмологичната структура, която хората сравняваха с река. Представяха си го като река преди всичко защото човешките мозъци, първоначално заети с тътренето на принадлежащите им задници из африканската савана, не се бяха усъвършенствали много оттогава и буквално не успяваха да проумеят какво представляваше Потокът, затова нека си е „река“.

В така наречените пророчества на Рашела нямаше и следа от мистика. Съчини ги родът Ву. Те притежаваха и управляваха консорциум от различни делови начинания, някои строяха междузвездни кораби, други предлагаха услугите на наемници. Огледаха зорко тогавашния политически климат и решиха, че е време да подхванат играта си за контрол над плитчините на Потока — онези места, където достъпното за човешкия ум пространство-време се свързваше с Потока и даваше възможност на космическите кораби да влизат и да излизат от метафоричната река между звездите. Ву разбираха добре, че налагането на такси за достъп и на монопол над събирането им е далеч по-устойчив бизнес модел от построяването на разни неща или взривяването им — според избора на клиента с коя от техните фирми да сключи договор. Трябваше само да измислят убедително оправдание защо тъкмо те ще станат събирачите на тези такси. На срещи на рода Ву пророчествата бяха предложени, приети, написани, подредени, подбрани и подобрени, преди да ги припишат на Рашела Ву — млада потомка на рода, която вече се бе прочула като тяхна представителка в благотворителността и се отличаваше с остър като бръснач усет към маркетинга и рекламата. Пророчествата бяха проект на целия род (е, поне на някои видни членове на рода — не може просто така да посветиш всеки в него, твърде много от братовчедите бяха дърдорковци и ги биваше само да пият и да работят като директори на местни клонове), но именно Рашела ги пробута.