Джон Скальци - Апокалипсис

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Скальци - Апокалипсис» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: Бард, Жанр: Боевая фантастика, Космическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Апокалипсис: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Апокалипсис»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът е носител на наградите „Хюго“ и „Локус“!
Междузвездната империя на човечеството е на крачка от разпадането си. Пътищата между звездите, по които корабите изпреварват светлината, ще се затворят. Човешките цивилизации в отделните звездни системи ще бъдат откъснати от всички останали.
Емперо Грейланд II, повелителка на Взаимозависимостта, е готова на всичко, за да поведе милиарди хора към спасението. Но други вярват, че разпадането на Потока е измислица… или удобен повод за узурпиране на властта.

Апокалипсис — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Апокалипсис», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

С други думи, нито Рашела, нито църквата се престараха с духовността в критичните първи години на Взаимозависимостта, когато империята неизбежно беше най-крехка. Никой от наследилите Рашела на трона не добави „пророк“ към имперската си титла, стараеха се да следват примера й и не се бъркаха в делата на църквата извън участието в най-важните церемонии, което църковните йерарси приемаха с облекчение, а с постепенно изнизващите се векове започнаха и да смятат, че така е редно.

Разбира се, църквата нито веднъж дори не намекна, че виденията и пророчествата на Рашела са лъжа. Защо да го прави? Поначало нито Рашела, нито друг от рода Ву не бе споменавал извън закритите семейни сбирки, че духовното учение на църквата е пълна измислица. Никой не би могъл да очаква, че някой от наследниците на Рашела в империята или в църквата ще признае измамата или дори ще изрази публично съмненията си, за да подкопае собствената си власт. Оставаше само да изчакат, докато времето превърне тези видения и пророчества в догма.

Имаше и още нещо — виденията и пророчествата на Рашела се сбъднаха почти изцяло. Така само се потвърди фактът, че „пророчеството“ за Взаимозависимостта, макар и дръзко, беше напълно осъществимо на практика, стига да си достатъчно амбициозен, да разполагаш с пари и да се отличаваш с несъмнена безпощадност, а родът Ву притежаваше всичко това в изобилие. Пророчествата на Рашела не изискваха от хората да променят живота си в дребния мащаб на всекидневието. Само искаха от тях да сменят системата за управление, за да имат онези на върха още повече власт, контрол и пари. Както се оказа, тези изисквания не бяха неизпълними.

А и в края на краищата родът Ву не сбърка . Човечеството беше разпръснато на огромни разстояния и сред всички звездни системи, до които се стигаше чрез познатата част от Потока, имаше само една планета, на чиято повърхност хората можеха да живеят — Край. Останалите обитатели на всички останали звездни системи живееха в изкуствени хабитати на планети и спътници или в пространството, чудовищно уязвими в своята откъснатост от другите, неспособни да си набавят всички жизненонеобходими суровини или да произведат всичко, което би им помогнало да оцелеят. Човечеството се нуждаеше от тази взаимна зависимост, за да се съхрани.

Дали се нуждаеше тъкмо от Взаимозависимостта като политическа, социална и религиозна структура, за да се възползва от тази взаимна зависимост, оставаше твърде съмнително, но след цяло хилядолетие споровете вече бяха безсмислени. Родът Ву имаше план как да стигне до трайна и устойчива власт и го осъществи, а чрез лъжата убеди останалите да се съгласят с това. Така създаде и система, в която на повечето хора им беше удобно да живеят, без над главите им да е надвиснал всеки миг вечният страх от изолация, упадък, неизбежно страшно сгромолясване на обществото и гибел за всеки и всичко, което ценяха.

Всеки имаше полза от лъжата в някаква степен. За рода Ву — огромна, за останалите в благородническото съсловие — чудесна, а за повечето други жители на империята — съвсем поносима. Когато някоя лъжа има лоши последствия, става омразна на хората. Ако няма, защо да са против нея? Продължават нататък в живота си, след време лъжата е забравена или, както беше в този случай, увековечена като опора на религията, изтъркана и лъсната, за да бъде по-хубава и приемлива.

Виденията и пророчествата на Рашела бяха лъжа, която свърши работа точно както се предвиждаше. Затова виденията и пророчествата си оставаха основа на вероучението в Църквата на Взаимозависимостта — все пак ги бе изрекла пророчица. Тя стана първата емперо. Нищо в църковната доктрина не пречеше и на следващи емперо да заявят, че са способни на видения или пророчества. Всъщност във вероучението се подразбираше безпрекословно, че като глави на църквата всички емперо имат тази дарба по рождение — всеки от осемдесет и осемте владетели, които можеха да проследят родословието си назад във времето чак до самата Пророчица-емперо Рашела, а тя освен майка на Взаимозависимостта бе станала майка и на седем деца, сред тях и тризнаци.

Догмата признаваше на всеки емперо правото да има видения и да изрича пророчества. Само че никой след Рашела не се бе възползвал от правото си.

До този ден.

В преддверието на Залата на изпълнителния комитет, отделена в имперския дворец за групата със същото име, която тя оглавяваше, архиепископ Гунда Корбин учуди помощника си с внезапното си спиране и сведе глава.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Апокалипсис»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Апокалипсис» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джон Скальци - Краснорубашечники
Джон Скальци
Джон Скальци - Последняя колония
Джон Скальци
Джон Скальци - Колапс
Джон Скальци
Джон Скальци - Емперо
Джон Скальци
Джон Скальци - Krieg der Klone
Джон Скальци
Джон Скальци - Крушение империи
Джон Скальци
Отзывы о книге «Апокалипсис»

Обсуждение, отзывы о книге «Апокалипсис» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x