Джон Скальци - Апокалипсис

— Значи смятате, че трябва да припиша видението си на липсата на кислород.

— Мисля, че трябва да приемеш видението си като дар — каза тя и вдигна ръка в жест, който трябваше да успокои повереника й. — По каквато и причина да те е осенило, вдъхновило те е да посветиш живота си на църквата, а това е благо за тебе и може да се окаже благо и за църквата. То вече преобрази живота ти, Ленсън. Доволен ли си от пътя, който избра?

— Да — искрено отговори той.

— Видя ли? Ето защо няма значение дали се дължи на божествено вдъхновение, или на временен недостиг на кислород. Важното е, че по-късно, когато на организма ти не е липсвал кислород, ти си решил да се отдадеш на църквата. Затова нека и двамата се възползваме от това колкото може по-добре, съгласен ли си?

Ленсън реши да се възползва колкото може по-добре и се зае усърдно с ученето в семинарията. Отначало избираше и незадължителни курсове за мистицизма в Църквата на Взаимозависимостта, в които ироничното беше, че разглеждаха темата сухо и непривлекателно. От писанията, които църквата иначе би трябвало да забрани или да обяви за богохулство, просто изстискваха всякаква романтика чрез затрупването им с томове коментари, очевидно предназначени да приспят читателя. Ленсън прочете толкова от тях, колкото можа да понесе, и накрая откри, че интересът му избледнява полека, а с времето — все по-бързо.

Промяната у него имаше две страни. Първо, надделяваха всекидневните изисквания на богословското и свещеническото обучение. Времето и влечението, които можеше да отдели за по-езотеричните особености на църквата — а в края на краищата те се оказаха съвсем незначителни, — намаляваха, докато се занимаваше с по-обикновените подробности на служението и помощта за хората, стажуваше в Средоточие и Си'ан, наблюдаваше и помагаше на свещениците и работещите за църквата миряни да си изпълняват задълженията, каквито щяха да бъдат възложени и на него някой ден. По-трудно му беше да се увлича по езотериката, докато помагаше да се поддържат запасите от свещи за литургиите.

Освен това практичната нагласа в характера му, наследена и възпитана у него от родителите, която не бе изчезнала напълно дори в разгара на увлечението му по религията, си върна господството бавно и неумолимо, а църковното всекидневие по-скоро я подпомагаше, а не я възпираше. Ленсън проумя, че наложените в църквата ненатрапчиви системи за контрол му харесват, приспособяваше се добре към тях. През годините на обучението си той се преобрази в очите на преподавателите и съучениците си от чудак в образцов семинарист, чиито заложби предвещаваха издигане в църковната йерархия.

Ленсън се остави да бъде понесен от тази вълна на одобрение и симпатия към първото назначение след ръкополагането му в системата Бремен (където неговите родители се радваха на заслужен отдих, след като изчакаха благоразумно да изтече давността за някои техни деяния), после обратно в Средоточие и накрая в самия Си'ан, където в подходящ момент се издигна до епископски сан и му възложиха да се заеме с църковните благодеяния за най-бедните граждани на Взаимозависимостта — работа, в която надделяваше практичното, а не чисто духовното.

С издигането и навлизането си в недрата на Църквата на Взаимозависимостта Ленсън, вече епископ Орнил, придаваше все по-малка тежест в паметта си на видението за Пророчица Рашела, което го подтикна да се посвети на религията. От разтърсваща случка, тласнала го към църквата, то се превърна постепенно в здрава опора на вярата му, после в странно събитие, помогнало му да избере житейския си път, след това в история, която да споделя с най-близките си приятели сред църковните съратници, по-нататък в интересен анекдот, разказван на паството, и накрая в шега, подобаваща за коктейли, която подхвърляше на нови познати по молба на друг епископ.

— Това трябва да е било прекрасен момент за вас — каза му една млада жена на такъв прием.

— Вероятно се дължеше на хипоксия — отрече той с обаятелна скромност.

В някакво закътано ъгълче на ума си Ленсън съзнаваше колко е жалко, че единствените мигове на религиозен екстаз в живота му постепенно са били омаловажени и обяснени с нарушен процес в обмяната на веществата, и то не само от околните, а и от самия него. Но смяташе, че има добър отговор за това закътано ъгълче: вместо един криво разбран мистичен момент получи цял живот дейна служба в църквата, която беше един от крайъгълните камъни в най-успешната и до голяма степен най-трайната от всички човешки цивилизации. Циниците биха казали, че църквата, вписана толкова добре в системата на империята, е просто поредното средство за контрол. Ленсън обаче беше наясно, че циниците можеха да си позволят подобен лукс именно заради устойчивостта на системата, на която се присмиваха.