Джон Скальци - Апокалипсис

— Да — призна Ленсън. — Но не мисля, че това е причината тя да ми се яви.

— Аз пък изобщо не се съмнявам в това — заяви Клий и се пресегна покрай Ленсън да вземе бутилката от Джин.

— Значи и двамата не сте имали видения за Рашела? Нито веднъж? — попита обърканият Ленсън.

— Никога — отрече Клий. — Един път имах халюцинация с гущер, ама тогава се бях надрусал яко.

— Не е същото — отбеляза Ленсън.

— Горе-долу същото е — подхвърли Клий и отпи от бутилката. — С още два-три гълтока от това може пак да го видя.

Ленсън реши, че май няма да е добре, ако бъде откровен и занапред със съквартирантите си на тази тема. Не споделяше нищо и с почти всички останали семинаристи. Съучениците му бяха общо взето благи, мили, умерени и състрадателни хора, всички се отличаваха с практичната нагласа на реалисти, затова пък нито един не бе преживявал религиозен екстаз заради Рашела или когото и да било.

— Църквата на Взаимозависимостта е преди всичко практична религия — каза му неговата наставница, преподобната Хуна Прин, в един от първите им разговори, когато Ленсън си науми, че има нужда от напътствия по този въпрос, а Прин май беше тъкмо човекът, който по задължение не биваше да се отнесе предубедено към проблемите му. — Изобщо не клони към мистицизъм нито във вероучението си, нито във всекидневното му прилагане в живота. В основата си прилича повече на конфуцианството, а не на християнството.

— Но самата Рашела е имала видения — възрази Ленсън и размаха евтиното издание на „Коментари върху пророчествата на Рашела“ от Ковал, което си носеше.

— Да, имала е — съгласи се Прин. — И разбира се, една от най-важните теми за дискусии в църквата е същността на тези видения — наистина ли са били пряк досег с божественото, или тези „видения“ — Ленсън долови натъртените кавички около думата — са били по-скоро притчи в помощ на разединеното човечество, за да разбере нуждата от нова етическа система, насочена към сътрудничество и взаимозависимост в много по-голяма степен от всичко, съществувало дотогава.

— Тези спорове са се разпалвали през цялата история на църквата — откликна Ленсън с прочетен в детството текст, като си представяше блестящите теолози от по-ранни времена, вкопчени в жизненоважни битки за душата на църквата.

— Е, „разпалвали“ вероятно е преувеличение — отвърна Прин. — Доколкото си спомням, по време на Петия църковен събор епископ Чен изляла чая си върху епископ Джани, но не толкова заради същността на виденията, колкото заради факта че й омръзнало той да я прекъсва. Като цяло ранните дискусии са били сдържани и са засягали практическите въпроси как да бъдат представяни виденията. В началния период епископите са съзнавали ясно, че харизматичните религии имат свойството да пораждат разкол и разцепление, които противоречат на самата идея за взаимозависимост.

— Не се съмнявам, че и други са имали видения като моето — каза Ленсън и след време все си припомняше колко умоляващо прозвучаха думите му.

— В историята на църквата са записани отделни случаи, когато свещеници и епископи са заявявали, че имат религиозни видения, и са ги използвали в опитите си да предизвикат разкол — призна Прин. — Църквата прилага процедура за проверка, на която подлежи всеки свещеник или епископ, обявил публично виденията си.

— Какво се случва?

— Ако не ме подвежда паметта, такива свещеници трябва да бъдат прегледани от медицински специалисти за установяване на неоткрити до този момент психични проблеми, после лекувани и върнати на служба или отстранени, ако проблемите не изчезнат.

Ленсън се намръщи.

— Значи църквата ги обявява за луди.

— „Луди“ е неуместна дума в случая. Според мен е по-подходящо да кажем, че от практична гледна точка църквата смята повечето видения не за божествено озарение, а за последствие от други, не толкова драматични явления. По-добре е проблемът да бъде решен, а не това състояние да се задълбочи и вероятно да породи риск от разкол.

— Но аз имах видение и всичко е наред с психиката ми.

Прин сви рамене.

— Предполагам, че е било породено от хипоксия.

Ленсън пусна думите й покрай ушите си.

— А какво се случва, ако емперо заяви, че има видения? Емперо оглавяват църквата. И за тях ли важи процедурата?

— Не знам — призна Прин. — Не се е случвало от времето на Рашела.

— Никога ли? — недоверчиво промърмори Ленсън.

— След коронясването си емперо обикновено не се занимават много с църквата. Имат си други грижи. Ти също, Ленсън.