Джон Скальци - Апокалипсис

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Скальци - Апокалипсис» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: Бард, Жанр: Боевая фантастика, Космическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Апокалипсис: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Апокалипсис»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът е носител на наградите „Хюго“ и „Локус“!
Междузвездната империя на човечеството е на крачка от разпадането си. Пътищата между звездите, по които корабите изпреварват светлината, ще се затворят. Човешките цивилизации в отделните звездни системи ще бъдат откъснати от всички останали.
Емперо Грейланд II, повелителка на Взаимозависимостта, е готова на всичко, за да поведе милиарди хора към спасението. Но други вярват, че разпадането на Потока е измислица… или удобен повод за узурпиране на властта.

Апокалипсис — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Апокалипсис», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Затова се налага да внимаваме, докато си проправяме път към тебе, както и при поправките на кораба — обясни Гонри.

— Мамо, при мен се губи въздух — каза Ленсън.

Видя как майка му се постара похвално да не загуби самообладание.

— Колко бързо? — попита тя.

— Засега по малко. Отначало загубих много, но люкът се затвори и аз го уплътних. Ала още излиза въздух през вентилацията.

Гонри изви глава, за да извика на някого на мостика. Пак се вторачи в сина си.

— Ще оправим това най-напред — каза тя — и ще ти осигурим още въздух.

— Колко време ще отнеме? — попита момчето.

— Няма да е много — обеща майка му. — Ще бъдеш ли смел дотогава?

— То се знае — отвърна Ленсън.

Но два часа по-късно въздухът доста се разреди, Ленсън загуби смелостта си и се разплака за малко. Когато минаха три часа, паниката му се развихри и Танс Орнил положи огромни усилия да го убеди по таблета да не диша с все сила, за да не изчерпи намаляващите запаси от кислород.

Изнизаха се четири часа и за пръв път в живота си Ленсън отправи молитва към Пророчица Рашела.

Когато изтекоха пет часа, тя му се яви.

Ленсън вдигна поглед към грейналото лице на Пророчицата, чиято невъзмутима, безметежна усмивка някак не стигаше до очите й в пълно съответствие с най-добрите традиции на религиозната иконография, в която боговете, богините и пророците успяваха най-много да извият равнодушно нагоре ъгълчетата на устните си. Въпреки това усмивката успокои и сгря Ленсън.

— Страх ме е — призна той пред Пророчицата.

Тя продължи да му се усмихва с такава лъчезарна утеха, с която не можеха да се мерят никакви думи. Сякаш му казваше, или поне така му се струваше (а защо да се съмнява тъкмо в такъв момент?), че е дошла, защото й се е помолил, явила му се е лично и присъствието й е доказателство, че той — Ленсън Орнил, не само ще оцелее, но и са му отредени велики дела.

Именно там, в тишината на своята каюта, вперил поглед в Пророчицата и примигващ мудно, Ленсън Орнил посвети живота си на Църквата на Взаимозависимостта.

Пророчицата продължи да му се усмихва още малко, сякаш приемаше неговия дар за нейната църква.

И тогава вентилационните отвори се отвориха с тракане, за да напълнят каютата със свеж въздух. Ленсън Орнил поглъщаше необуздано прекрасния кислород и накрая припадна насред религиозния си екстаз.

— Изглежда ми като типичен случай на хипоксия — каза Танс Орнил на сина си по-късно вечерта в малкия лазарет на кораба.

Той бе влязъл пръв в каютата и хъркането на момчето прогони в миг напиращия ужас. Когато Ленсън се опомни в лазарета, първата му работа бе да разкаже на родителите си за случилото се чудо.

— Липсвал ти е кислород, а ти тъкмо си чел за Пророчицата преди атаката срещу нас — продължи Танс. — Съвсем нормално е да си имал халюцинации за нея.

Ленсън се взря в родителите си, надвесени загрижено над койката му в лазарета, и прозря, че те никога няма нито да оценят, нито да разберат преживяното от него, затова (съвсем зряло, както си каза в онзи миг) реши да не им досажда, кимна в привидно съгласие с баща си и ги остави да говорят за онзи мръсник Уит, на когото се заклеха да отмъстят все някак. Много по-късно Ленсън научи, че около година след ракетната атака срещу „Не сме“ Уит незнайно как изпаднал от въздушен шлюз в космическия вакуум. Слуховете напомняха, че някога преспал с когото не бива, но Ленсън допускаше, че може да са се намесили и други фактори, например неговите родители, ала може и да се заблуждаваше.

Обаче по времето, когато до него най-сетне стигна новината за злополучната среща на Уит със студения тъмен вакуум, той вече не беше в „Не сме“, а следваше в семинарията към университета в Си'ан, най-престижното учебно заведение на Църквата на Взаимозависимостта. Израстването му в космически кораб, което не беше чест случай, събуждаше любопитството на други семинаристи, но само в началото. После той изпъкна с видението си за Пророчицата.

— Звучи ми като хипоксия — каза Нед Клий, един от съквартирантите му в общежитието, на една късна сбирка, отпи глътка фрадо — напитка с леко психотропно въздействие, и подаде бутилката на Ленсън.

— Не беше хипоксия — възрази Ленсън и побърза да предаде бутилката нататък.

— Но на тебе ти е липсвал кислород, нали? — натърти другият му съквартирант Сура Джин и взе бутилката. — Във вашия кораб е имало пробойна. Губели сте въздух. Кислородът в твоята каюта е намалявал часове наред.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Апокалипсис»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Апокалипсис» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джон Скальци - Краснорубашечники
Джон Скальци
Джон Скальци - Последняя колония
Джон Скальци
Джон Скальци - Колапс
Джон Скальци
Джон Скальци - Емперо
Джон Скальци
Джон Скальци - Krieg der Klone
Джон Скальци
Джон Скальци - Крушение империи
Джон Скальци
Отзывы о книге «Апокалипсис»

Обсуждение, отзывы о книге «Апокалипсис» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x