Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

— Но как изобщо са оживели?

— Не знаем със сигурност. Инстинкти… и късмет. Религиозните хора наричат това „божия милост“. Ние все още не можем да попаднем на Първите, дори и със съгледваческите средства, но точно затова, за щастие, и берсеркерите не могат да се доберат до тях. Първите хора на планетата образували еволюционната клонка на едно ново начало. И като такива те може би имат приоритета да останат невидими, неоткриваеми за бъдещите поколения, независимо от прилаганите технически средства.

— Аз мислех, че еволюцията е резултат от случайни изменения, някои от които просто се случват, а други не. — Лайза отхапа парченце кекс.

— Това далеч не е достатъчно. Вижте, на материята са й присъщи организиращи енергийни сили. Движението на материята във времето става по посока на все по-голямо усложняване, нивото на организация се издига все по-високо и по-високо над хаоса и човешкият мозък представлява един от тези върхове. Или поне това е оптимистичното схващане на повечето учени. Така твърдят те, но… явно не вземат под внимание берсеркерите… Та, до къде бях стигнал?

— Кацането на Първите хора…

— А, да. Е, те някак си са оцелели и са се размножили.

Хиляди години са строили цивилизация, започвайки от нулата. Когато вторият космически кораб на изследователи от Земята пристигнал тук, около десет години земно време след първия, ние вече сме били достигнали до общопланетарно държавно управление и тъкмо сме започвали да пътуваме из космоса. В действителност вторият кораб е бил привлечен от сигналите, идващи от някой от нашите ранни опити за междупланетна свръзка. Екипажът на втория кораб бил по-предпазлив и се приближил по-внимателно от първия, усещайки, че може да попадне в коварен участък на космическото пространство-време. И се приземил успешно.

Много скоро хората от Земята открили какво е станало с екипажа на първия им кораб и ни приветствали като техни потомци. Те ни донесли и предупреждението за берсеркерите. Отвели някои от нашите до други системи, за да видят отблизо как се води войната срещу машините. Естествено, хората от Земята и другите светове с радост открили, че имат четиристотин милиона нови съюзници и ни залели с информация как да построим планетните отбранителни съоръжения и укрепленията, и ние сме прекарали последните осемдесет години в приготовления за защита. След това, преди около една година, пристигна берсеркерската флотилия. Край на урока, край на историята.

Лайза не изглеждаше разстроена от края на историята. Отпи от така наречения плодов сок, който явно й харесваше, и запита:

— Ти с какво се занимаваш сега, Дерън?

— О, върша разни работи в отдела „Операции във времето“. Виждаш ли, берсеркерското нападение засега е спряно. Не могат да ни изровят от тези дълбоки пещери, не могат и да си направят база на планетата, нито дори временен плацдарм, поне докато ние сме тук. Те са открили пътуването във времето и мястото, където то е възможно, затова сега се опитват да ни пипнат откъм миналото ни. По време на първата си атака в това направление те се помъчиха да унищожат всичко живо, в чисто берсеркерски стил, но ние ги спряхме доста лесно. Затова мислим, че следващият им ход ще бъде по-ловък. Те ще убият незаменим човек или ще ни навредят с друго, за да забавят някой жизненоважен етап от нашата история. Може би изобретяването на колелото или нещо такова. По този начин много съдбоносни крачки по пътя на развитието ни автоматично ще бъдат забавени. И когато пристигне вторият изследователски кораб от Земята, ние вероятно ще сме някъде в Средните векове и няма да имаме радиосигнали, за да насочим земляните към нас. Или ако все пак ни намерят, ние не ще имаме технологична база и модерна индустрия, за да изградим своята защита. На Земята и другите планети и без това им е доста трудно да се защитават. Следователно ще се окажем беззащитни, когато дойдат берсеркерите. Няма да ги има тези непревземаеми пещери, ще бъдем или мъртви, или несъществуващи — ето един философски въпрос, който заслужава внимание.

— О, но вие ще успеете да спрете тяхното нашествие във времето. Сигурна съм!

„Каквато и горчива безнадеждност да изливаш върху това момиче, явно не ти остава нищо друго, освен да й се усмихнеш и да й пожелаеш щастие“ — помисли Дерън и откри, че след два или три несполучливи опита вече се усмихва. После погледна миниатюрната версия на Времето върху китката си.

— Доколкото това зависи от мен, бих предпочел да побързам, за да не закъснея за днешната героична битка.