Гордън Диксън - Генетичният генерал

Донал застана пред строя.

— Почивайте, момчета, но запазете строя. Командирите на групи при мен!

Отдалечи се на такова разстояние, че войниците да не го чуват. Командирите на групи го следваха. Заобиколиха картата и Донал им предаде заповедта на Щаба, получена чрез Хюго. Раздаде им по една карта и попита:

— Има ли въпроси?

Нямаше. Чакаха го да продължи. А той разучаваше лицата на хората, от които зависеше изпълнението на заповедта.

Беше ги опознал доста добре за трите седмици, предшестващи тази сутрин. Шестимата представяха всички разнообразни мнения, които се срещаха в отряда под негово командване. От сто и петдесетте човека, които му бяха подчинени, някои се съмняваха в него заради младостта и липсата на полеви опит. Повечето без съмнение бяха доволни от назначаването му, защото военната репутация на дорсайците е много висока. Имаше и такива, наистина само няколко човека, които автоматично се съпротивляват на всеки, който внезапно ги е надминал в службата. Такъв човек беше старшия командир на Трета група, бивш миньор от Коби на име Лий. Дори сега, събрани около картата минути преди операцията, той гледаше предизвикателно към Донал — със стиснати челюсти и разрошена черна коса. Ако имаш такива подчинени, обикновено имаш и разправии с тях. Донал реши да промени първоначалното си намерение да се движи заедно с Трета група.

— Ще се разделим на групи по двадесет и пет човека — започна да обяснява той. — Всяка група трябва да има старши и младши командир. Ще се движим отделно, но при среща с вражи патрул се обединяваме. Ясно ли е?

Всички кимнаха.

— Мърфи — обърна се Донал към кльощавия командир на група. — Искам да се движите със старши командир Лий, който ще се намира в тила и ще се разположи пред вас със своята половина от групата. Уесън — той премести погледа си върху старшия командир на Втора група, — вие и Золк ще заемете трета и четвърта позиция откъм тила. Съки, вие като младши командир на Първа група ще се движите пред Уесън и вдясно от мен. Аз ще водя останалата част от Първа група.

— Как ще осъществяваме връзка? — попита Лий.

— Ръчна сигнализация. Глас. Това е. Не разрешавам групите да се приближават за установяване на връзка. Движете се на интервал минимум двадесет метра — Донал отново огледа командирите. — Нашата задача се състои в това да се доберем до градчето колкото е възможно по-тихо и по-спокойно. В бой ще встъпвате само ако ви нападнат.

— Чух, че ни очаква нещо като неделна разходка — вметна Лий.

— Не боравя с лагерни слухове — твърдо заяви Донал. — Ще вземем всички предпазни мерки. Вие като командири на групи отговаряте пред мен за пълната екипировка на хората, включително медикаментите.

Лий се прозина, но това не бе знак на предизвикателство.

— О’кей — каза в заключение Донал. — Връщайте се при хората си.

Съвещанието приключи. След няколко минути едва различимо изсвирване даде знак на групите да започнат прехода. Утрото още не бе настъпило, но върховете на дърветата вече се забелязваха на фона на небето.

Въпреки предохранителните мерки и вниманието, с което преминаха първите дванадесет километра през гората, прехода приличаше точно на това, което каза Лий — на неделна разходка. Когато Донал излезе при реката начело на половината Първа група, тази мисъл започна да се укрепва.

— Да се изпратят разузнавачи — заповяда дорсаецът.

Двама войници се спуснаха във водата и с оръжие над главите я пресякоха. Добраха се до отсрещния бряг и помахаха с ръце, за да покажат, че всичко е спокойно. Чак тогава Донал поведе и другите през реката.

След като преминаха, той изпрати разузнавачи в три направления — напред и покрай брега в двете посоки. Изчака Съки да премине реката със своите хора. През това време разузнавачите се завърнаха, без да са открили противник. Донал построи хората си в разредена верига и тръгна напред.

Денят настъпваше бързо. Придвижваха се с петдесетметрови прибежки. Всеки път изпращаха напред разузнавачи и тръгваха едва след като те са докладвали за отсъствие на противник. Прибежка след прибежка, а противник нямаше и нямаше.

След един час, когато огромният оранжев диск на Е-Епсилон се показа над хоризонта, Донал гледаше иззад храстите малкото мълчаливо селище, заградено с ограда.

След още четиридесет минути трите групи на Трети отряд от Обединените Сили — 176 бързо напусна градчето Веракъмтухелп. Не откриха нито един жител.