Гордън Диксън - Генетичният генерал

— С какви сили разполага врагът в този участък? — попита Скуак.

Той бе нисък, набит мъж, родом от Касида. Приличаше на монголец, защото всъщност беше ескимос по произход.

— Каква съпротива има вероятност да срещнем? — довърши той.

— Според разузнаването може да има някой и друг патрул, но това е всичко. В самият град е възможно да се намира малък отряд. — Хюго огледа лицата на командирите. — Други въпроси?

— Аз имам въпрос — обади се Донал, докато внимателно изучаваше картата. — Кой е този абсолютно некомпетентен във военното дело човек, който е заповядал да настъпваме само с 60 процента от силите?

Атмосферата в помещението внезапно се нажежи. Донал упорита гледаше Хюго в очите.

Едва сдържайки се, комендантът отговори:

— Така се случи, че това е моето предложение до Щаба, Грим. Може би сте забравили — надявам се останалите да не са, — че това е само демонстративна кампания. Трябва да покажем на Първата Дисидентска Църква, че не са ни наели напразно.

— Това едва ли оправдава риска от подлагането на опасност на четиристотин и петдесет човека — без да мръдне отговори Донал.

Хюго просъска:

— Грим, вие сте най-младият от командирите, а аз съм комендант. Би трябвало да знаете, че не съм длъжен да ви давам обяснения. Но за да ви успокоя, ще ви кажа следното: по данни от разузнаването може да се заключи, че пред нас няма крупни вражески сили.

Донал настояваше:

— А защо пропускаме такава възможност? Трябва да се придвижваме с целият наличен потенциал.

Хюго започна да се дразни. Въздъхна и отвърна:

— Определено се нуждаете от урок по стратегия. Злоупотребявате с правото си да се съмнявате в решенията на Щаба, което ви е предоставено от Кодекса. И за да се сложи край на това, ще ви кажа, че има важна причина, поради която не използваме всички сили. В този участък ще бъде нанесен главният ни удар. Ако се хвърлим с много войска напред, Обединената Ортодоксална Църква веднага ще прати допълнителни войски срещу нас. А когато се движим на малки отряди, ние създаваме вакуум пред фронта. Веднага след като овладеем града, Втори и Четвърти полк също ще се придвижат и тогава ще създадем рубеж, от който не могат да ни върнат. Отговорих ли ви?

— Само частично — не мирясваше Донал. — Аз…

— Господи, дай ми търпение! — патетично извика фрийландецът. — Имам зад гърба си пет кампании. Много пъти едва съм отървавал кожата. Но още зарежа тази длъжност, нека пратят друг комендант. Стига толкова. Аз, вие и Скуак ще оглавим отрядите. Това задоволява ли ви?

Донал наклони глава в знак на подчинение. Нямаше какво да отговори. Военният съвет приключи. Докато се връщаше към отряда си заедно със Скуак, Донал се чувстваше толкова несигурен, че попита касидианеца:

— Как мислите, напразно ли го разпитвах?

— За тези работи отговаря комендантът — отвърна Скуак. — Би трябвало да знае какво прави.

С тези думи се разделиха. Отправиха се всеки към своя отряд.

Когато стигна до лагера Донал откри, че командирите вече са събрали хората. Бяха строени в три редици, по петдесет човека във всяка. Начело на всяка група стояха старшите и младшите командири. Старшият командир на Първа група, висок кльощав ветеран от Сета на име Мърфи, съпровождаше Донал при обхода на войниците и проверката на снаряжението им.

Това са добри войници, мислеше си Донал, минавайки покрай редиците. Добре тренирани и закалени в битки, макар и да не можеха да се нарекат елитни бойци. Елдър Брайт, главата на Първата Дисидентска Църква, ги беше избирал наслуки. Принц Уилям бе издействал правото да подбира само офицерите.

Всеки един войник беше въоръжен с пистолет и нож в добавка на обичайното оръжие. Отрядът се състоеше от пехотинци с пружинни пушки. Оръжие като оръжие. Всеки главорез от предградията би могъл да извади същото, ако не и по-добро. Обаче в съвременната война главната задача се състои в това да не позволиш на противника да използва оръжието си. Много лесно може да се използва химическо и атомно оръжие от разстояние. Пружинната пушка имаше пълнител с лента с пет хиляди патрона и можеше да поразява цели с еднаква точност до хиляда метра.

И въпреки това, продължи да разсъждава Донал, дори пружинните пушки скоро ще станат неприемливи. Явно в близко бъдеще пехотинците ще се върнат към щика и късия стоманен меч. Изходът на битката ще зависи от умението на отделния войник. Независимо колко фантастично и ефективно оръжие сте изобретили, рано или късно ви се налага да завземате територии. А за това трябва да използвате пехотинци — точно такива хора, каквито стоят в редиците.