Гордън Диксън - Генетичният генерал

— Благодаря ви, сър — каза Донал.

От коридора се чу камбанния звън.

— Да-а, а времевия скок ще бъде след пет минути — Уилям взе от масата малка сребърна кутийка и я отвори. — Взехте ли си хапчето? Заповядайте.

Подаде кутийката на Донал.

— Благодаря ви, сър — вежливо каза Донал. — Вече го изпих.

— Тогава… — Уилям глътна една таблетка. — Тогава това е всичко.

Донал леко се поклони и излезе. Спря за миг, за да си изпие хапчето, и тръгна към каютата си. По пътя се отби в корабната библиотека и взе информационната лента за Първата Дисидентска Църква на Хармония. Това го забави и времевия скок го завари в коридора на една от секциите.

Откакто бе напуснал Дорсай, Донал винаги спеше по време на времевите скокове. Но той бе подготвен за това, което го очакваше. На първо място в Академията изучаваха теорията на времевия скок. На второ място той отново беше погълнал хапчето. Освен това беше предупреден кога ще бъде извършен скока. В края на краищата интервалът, когато времето отсъства, е неуловимо малък. Когато всичко свърши, само една малка част от него помнеше как е бил разбит на малки, невъобразимо малки части, и после отново сглобен в произволна точка на пространството, отдалечена на много светлинни години от предишното местонахождение. Не самият времеви скок, а споменът за него го накара да залитне, когато отново тръгна към каютата си. Този спомен остана завинаги в него.

Продължи по коридора, но се оказа, че изпитанията за деня не бяха свършили. Когато приближи края на една от секциите, от напречния коридор излезе Анеа. Зелените й очи гневно блестяха.

— Видяхте се, нали? — извика тя и му прегради пътя.

— Видях?… А, Уилям.

— Не отричайте!

— Че защо? — Донал я погледна с искрено учудване. — В това няма нищо секретно.

— Така ли?! — възкликна момичето. — Погрижихте ли се за онова? Какво направихте с него?

— Дадох го на стопанина, разбира се — отговори Донал. — Това беше най-разумно.

Внезапно Анеа така пребледня, че Донал се приближи, за да може да я подхване, ако припадне. Но тя се оказа силна. Очите й изразяваха гняв и ужас.

— Вие… — започна тя. — Вие… предател! Вие сте лъжец!

Преди Донал да я призове към трезво мислене — той си въобразяваше, че тя ще изслуша обясненията му — Анеа се обърна и побягна по коридора, по който дойде Донал.

Той въздъхна и продължи. Премина останалата част от пътя без да срещне никой. Коридорите бяха пусти — следствие от времевия скок. Докато минаваше покрай една от каютите, дочу отвътре пъшкане. На някой времевия скок не беше понесъл добре. Донал погледна номера и видя, че това е каютата на Ар-Дел.

Там, вътре, без медикаменти и специална подготовка, нептунианецът водеше своята неравна борба с Вселената.

— Всичко е наред, господа — каза Хюго Килиън.

Държеше се самоуверено. Определено правеше впечатление, облечен в чисто новият си блестящ мундир. Пръстите на дясната му ръка опираха в прозрачното покритие на картата.

— Бихте ли се приближили?

Петимата командири на отряди се придвижиха. Скупчиха се около планшета. Слабата светлина от тавана се смесваше с осветлението под картата. Донал се вгледа в причудливо украсените лица на околните. Представи си, че се намират в някое от отделенията на Ада, за който толкова красноречиво говореше представителят на Първата Дисидентска Църква няколко часа преди настоящият военен съвет.

— …нашата позиция е тук — продължи Хюго. — Като ваш комендант мога да ви уверя, че позицията ни е устойчива. Плануваното придвижване няма да наруши Кодекса на Наемника. — Той продължи по-рязко: — Както виждате, заемаме участък с дължина пет километра по фронта и ширина три километра в тил. Ето тук, между тези два хълма. Втори полк от Обединените Сили — 176 е вдясно от нас, Четвърти полк — вляво. Заповядано им е да ни осигурят поддръжка на фланговете. Ние ще се придвижим напред с 60 процента от личния състав и ще завладеем малко градче на име Веракъмтухелп 1 1 Вера идва на помощ. , което се намира тук…

Показалецът му се заби в съответната точка на картата.

— …на около четири километра от сегашните ни позиции. Ще използваме три от петте отряда — тези на Скуак, Уайт и Грим. Отрядите ще си пробиват път по отделно. Всеки командир ще разполага с карта. Ще се наложи да преодолеете река, широка около четиридесет метра. Според разузнаването тя е дълбока не повече от два метра, затова мисля, че може да намерите брод. От другата страна на реката има гора, която постепенно оредява и продължава почти до самият град. Тръгваме след двадесет минути. След един час ще се развидели. Бих искал дотогава трите отряда да бъдат от другата страна на реката. Въпроси?