Гай Гавриел Кай
Бог на императори
(книга 2 от Сарантийска мозайка")
На Сам и Матю,
„пеещите майстори на душата ми“.
Това е за тях, отначало и докрай.
„Сарантийската мозайка“ е вдъхновена и отчасти съградена около напрежението в късноантичния свят между градските стени и дивото пространство. За запознанството ми с тази диалектика (и нейните обрати) съм задължен на авторитетния труд на Саймън Шама „Пейзаж и памет“. Същият труд ме запозна и с литовския див бик, със символизма, който го обкръжава, което роди моя зубир .
Общите и конкретни трудове, цитирани в „Пътуване към Сарантион“, са опората и на този втори том, а Йейтс си остава властващ дух, в епиграфа и навсякъде другаде.
Сега е редно да добавя и великолепния труд „Помагащата ръка: Човек й рана в Древния свят“ на Гуидо Мажно. За Персия и нейната култура книгите на Ричард Н. Фрай и Оливър Харпър ми бяха безкрайно полезни. По въпросите на трапезния етикет бях подпомогнат от текста и коментара на Архистрат на Уилкинс и Хил, наред с трудовете на Ендрю Долби и Магуелън Тусен-Самат. Въпросите на свръхестественото са изследвани в книги на Гагър, Кикхефер и Флинт, и в сборник есета, издаден от Хенри Магуайър за изследователския център Дъмбъртън Оукс във Вашингтон. Дъмбъртън Оукс също така осигури преводи на византийски военни трактати, доклади, изнесени на различни симпозиуми, и много вдъхновяващи артефакти в постоянната им колекция.
На по-лично ниво в голяма степен бях облагодетелстван от уменията, приятелството и ангажираността на Джон Джаролд, Джон Дъглас и Скот Селърс; и съм задължен заради грижливия и съчувствен поглед на моята редакторка на двата тома от този труд, Катрин Мейджърибенкс. Дженифър Баркли в „Уестуд Криейтив Артист“ привнесе интелект и необходимия усет за ирония при справянето с все по-сложните чуждоезични текстове. Рекс Кай, както винаги, предложи навременен и ясен коментар, особено (но не само) по медицински теми.
Искам също така да отбележа тук своята благодарност за окуражаването и постоянния интерес, предлагани ми от Леонард и Алис Коен вече от петнадесет години. Енди Патън е извор на идеи и поддръжка от още по-дълго време и в този случай особено съм му задължен за дискусиите за Равена и светлината, и различните прагове (и клопки), които трябва да се превъзмогнат, когато един романист се занимава с изобразителните изкуства.
Има още две лица, които продължават да са в центъра на моя личен свят и с това — на работата ми. Обичайните заподозрени, би могъл да каже някой, но подобно лекомислие би прикрило дълбочината на онова, което се надявам да изразя. Ето защо просто ще завърша тук със споменаването на Сибил и Лора, моята майка и моята съпруга.
И се върти ли върти в спирала…
I.
ЦАРСТВА НА СВЕТЛИНА И МРАК
В разгара на първите бурни ветрове на зимата Царят на царете на Басания Ширван Велики, Брат на Слънцето и Луните, Меч на Перун, Бич за Черния Азал, напусна своя укрепен със стени град Кабад с голяма част от двора си и пое на юг и запад, за да огледа укрепленията си в тази част от земите, над които властваше, да принесе жертви на древния Свят огън на жреческата каста и да лови лъвове в пустинята. В първото утро на първия лов беше прострелян точно под ключицата.
Стрелата заседна дълбоко и никой от свитата му сред пясъците не посмя да се опита да я изтръгне. Царят на царете беше отнесен до близката крепост Керакек. Имаше силни опасения, че ще умре.
Ловните злополуки бяха обичайни. В басанидския двор имаше немалко мъже, въодушевени от ловната тръпка и непредпазливи с лъковете. Тази истина повишаваше силно вероятността за незабелязано покушение. Ширван нямаше да е първият цар, убит в суматохата на един царски лов.
Като предпазна мярка Мазендар, везир на Ширван, се разпореди тримата най-големи синове на царя, които бяха дошли с него на юг, да се поставят под наблюдение. Удобна фраза, прикриваща истината: всъщност те бяха задържани под стража в Керакек. Същевременно везирът изпрати конни вестоносци в Кабад със заповед за подобно задържане на майките им в двореца. До тази зима Ширван Велики беше властвал над Басания двадесет и седем години. Орловият му поглед беше ясен, сплетената му безупречно брада — все още черна, прашинка от сивината на старостта не беше се посипала по него. Можеше да се очаква нетърпение от страна на пълнолетните му синове, както и гибелни интриги между царските жени.
Читать дальше