Гай Кей - Бог на императори

Някои хора намират понякога ненадейно кураж, изненадват самите себе си, променят хода на своя живот и на времето. Мъжът, който се смъкна на колене до ложето и опря чело в застлания с килим под, беше военачалникът на укреплението Керакек. Благоразумието, деликатността, чувството за самосъхранение му диктуваха този ден да запази мълчание сред коварните опасни придворни. След време нямаше да може да обясни защо е проговорил. Щеше да трепери като в треска, когато си спомняше всичко това, и да пие вино до забрава дори и в ден на въздържание.

— Царю — промълви той в огряната от колебливия пламък стая, — тук имаме лекар, пътувал нашир и длъж, в селото под крепостта. Да повикаме него?

Погледът на Великия цар сякаш вече се беше отнесъл другаде, с Перун и Богинята, отвъд границите и дребните тегоби на тленния свят. Той отрони:

— Защо да убиваме още едного?

За Ширван казваха, написано бе на пергамент и беше изсечено на каменни плочи, че никой по-милостив и състрадателен, по-пропит от духа на Анахита от него не е седял на трона в Кабад, да държи скиптъра и цветето. Но Анахита я наричаха също Жътварката, тя призоваваше хората в жизнения им край.

Везирът промълви тихо:

— Защо да не го направим? Има ли значение, господарю мой? Може ли да изпратя да го доведат?

Царят на царете полежа още миг неподвижно, после махна за съгласие, кратък, равнодушен жест. Погледът му под натежалите клепачи се отмести към огъня и се задържа там. Някой излезе навън по знак на везира.

Мина време. В пустинята отвъд крепостта и селото под нея се надигна северен вятър. Зафуча над пясъците, раздуха ги и ги заразмества, заличаваше дюни и ваеше други, а забравените от ловците лъвове подириха убежище в пещерите сред скалите, за да дочакат нощта.

Синята луна на Анахита се извиси в късния следобед, за да уравновеси снишилото се слънце. В крепостта Керакек в този сух вятър тръгнаха хора — да убият трима лекари, да убият един син на царя, да призоват един син на царя, да отнесат послания в Кабад, да призоват жрец със Святия огън при Царя на царете в стаята му.

И да намерят и доведат друг един човек.

Рустем от Керакек, син на Зорах, седеше кръстато на тъканото испаханско килимче, както обикновено по време на уроците си. Четеше и вдигаше от време на време глава да огледа четиримата си ученици, които грижливо преписваха един от драгоценните му текстове. Сегашната тема беше „Меровий за катаракта“. Всеки ученик трябваше да препише различна страница. Ден по ден щяха да си ги разменят, докато всеки не се сдобиеше с пълен препис на трактата. Рустем се придържаше към възгледа, че древният тракезийски западен подход е за предпочитане в лечението на повечето — макар и не всички — проблеми, свързани с окото.

Вятър лъхна през прозореца от прашната улица. Беше все още кротък, не неприятен, но Рустем долавяше в него наближаващата буря. Пясъците щяха да завият. В село Керакек под крепостта пясъкът нахлуваше във всичко, щом дойдеше вятърът от пустинята. Привикнали бяха с него, с вкуса му в храната си, с грапавината в дрехите си и в постелките, в интимните си места.

Рустем долови леко шумолене иззад учениците си, при сводестия вътрешен вход към семейните стаи. Зърна сянка на пода. Шаски беше дошъл на обичайното си място зад мънистената завеска и щеше да изчака да започне по-интересната част от следобедните уроци. Синът му, седемгодишен, проявяваше и търпение, и страстна упоритост. Преди по-малко от година бе започнал да мъкне свое малко килимче от спалнята си до вратата за учебната стая. Сядаше на него и прекарваше толкова време от следобеда, колкото му позволят, заслушан през завеската в поученията на баща си. И ако майките му или домашните слуги го отведяха, се връщаше в коридора веднага щом успееше да се измъкне.

Двете жени на Рустем бяха на мнение, че е неподходящо за малко дете да слуша изрични подробности за кървави рани и телесни течности, но за лекаря интересът на момчето беше забавен и се беше споразумял с жените си да позволяват на Шаски да се задържа зад прага, стига да е научил своите си уроци и да е изпълнил задълженията си. Учениците му като че ли също се радваха на невидимото му присъствие и веднъж-дваж го бяха подканяли да отговори на въпросите на баща си.

Имаше нещо мило и затрогващо дори за един предпазлив, сдържан човек в това как седемгодишен хлапак изрича важно, според предписанията: „С това страдание ще се боря“, след което описва предлаганото лечение на болезнено отекъл пръст на крак или кашлица с кръв и откъртено телесно вещество в нея. Интересното беше, помисли си Рустем, докато гладеше разсеяно подрязаната си остра брада, че отговорите на Шаски често пъти се оказваха съвсем точни. Веднъж дори накара момчето да отговори на въпрос, затруднил един ученик, хванат неподготвен след нощно пиене, макар че по-късно същата вечер съжали за това. Редно беше младежите да посещават кръчмите от време на време. Това ги учеше на живота и удоволствията на простолюдието, предпазваше ги да не се състарят преждевременно. Един лекар трябваше да е наясно с хорските нрави и слабости и да не бъде суров в присъдата си над обичайната глупост. Присъдата бе за Перун и Анахита.