Харуки Мураками - 1Q84 (Книга втора)

Застоя се цели пет минути, подпряла се с ръка на едно от стъпалата на пързалката, леко смръщена, ровеща в пръстта с острото токче на обувката си. Сякаш искаше да се убеди до каква степен е била разбъркана и физически, и душевно, и изпитваше удоволствие от усещането. Накрая реши какво ще прави, запъти се към най-близката главна улица и хвана такси.

— Закарайте ме първо до Йога, а оттам по градската високоскоростна магистрала номер 3 по посока центъра почти до изхода за Икеджири — заяви на шофьора, който, съвсем разбираемо, се обърка от искането й.

— Госпожице, бихте ли ми казали все пак коя е крайната точка на пътуването ви? — попита я с леко небрежен тон.

— Изходът за Икеджири. Поне засега.

— Много по-напряко ще е оттук да ви закарам директно до Икеджири. Доста трябва да заобиколим, за да отидем първо до Йога. Пък и по това време платното за към центъра ще е силно задръстено. Много по-бавно ще се придвижим. И съм толкова сигурен в това, колкото съм сигурен, че днес е сряда.

— Не ме интересува нито дали магистралата е задръстена, нито дали днес е четвъртък, петък, или рожденият ден на императора. Искам само да хванете градската високоскоростна магистрала от Йога. Разполагам с безкрайно свободно време.

Шофьорът бе млад мъж, на тридесет и нещо, слаб, с дълго бледо лице, и й приличаше на кротко пасящо добиче. Брадичката му стърчеше напред като на каменна статуя от брега на Великденските острови. Изучаваше Аомаме в огледалото за обратно виждане, за да определи, ако може, по изражението й дали пътничката му е съвсем откачила, или е просто обикновено човешко същество в комплицирана ситуация. Но такива неща трудно се долавят, особено от образа в малкото огледало.

Аомаме извади портфейла от дамската си чанта и навря в лицето му чисто нова банкнота от десет хиляди йени. Парите имаха вид на току-що отпечатани.

— Не ща ресто, нито разписка — каза рязко Аомаме. — Така че задръжте мнението за себе си и правете каквото ви казах. Първо Йога, оттам по високоскоростната до Икеджири. Дори да попаднем в задръстване, парите би трябвало да стигнат.

— Предостатъчни са, разбира се — съгласи се шофьорът, макар на лицето му да бе изписано определено съмнение. — Вие някаква специална работа ли имате по магистралата?

Аомаме размаха банкнотата във въздуха като възпоменателно флагче:

— Ако не желаете да ме закарате, ще сляза и ще хвана друго такси. Така че решавайте. Моментално.

Шофьорът сключи вежди и оглежда цели десет секунди банкнотата от десет хиляди йени. Накрая кандиса и я взе. Вдигна я пред очите си — да се увери, че не е фалшива, после я пъхна в служебната чантичка.

— Да вървим тогава. На градската високоскоростна магистрала номер 3. Но пак повтарям, госпожице: задръстването там ще е ужасно. А между Йога и Икеджири друг изход няма. И тоалетни няма. Така че, ако ви се ходи донякъде, сега му е времето.

— Не се притеснявайте. Само карайте.

Шофьорът се измъкна някак си от плетеницата на улиците в жилищния квартал, излезе на околовръстно шосе номер 8 и се вля в гъстия трафик по посока на Йога. И двамата мълчаха. Той слушаше новините, а тя бе потънала в мислите си. Когато доближиха входа към градската високоскоростна магистрала, шофьорът намали радиото и попита:

— Сигурно не ми влиза в работата, госпожице, но вие някаква специална работа ли вършите?

— Разследвам застрахователни престъпления — отвърна, без да се подвоуми, Аомаме.

— Разследвате застрахователни престъпления — завъртя внимателно думите из устата си водачът, сякаш вкусваше някаква непозната храна.

— Изнамирам доказателства по дела, свързани със застрахователни измами — поясни Аомаме.

— Жестоко! — обяви явно впечатленият шофьор. — И градската високоскоростна магистрала номер 3 е свързана по някакъв начин с такива застрахователни измами, така ли?

— Много тясно.

— Съвсем като в оня филм, нали?

— Кой филм?

— Един много стар, със Стив Маккуин. Забравил съм му заглавието.

— „Аферата «Томас Краун»“ — подсказа му Аомаме.

— Същият. Там Фей Дънауей разследва застрахователни измами. Специалист е по кражбите на застраховано имущество. А Маккуин играе богаташ, който извършва престъпления за удоволствие. Страхотен филм. Гледах го още в гимназията. И музиката му беше много хубава. Жестока направо.

— На Мишел Льогран.

Шофьорът се извърна и изтананика първите няколко такта от темата на филма. После пак се взря в огледалото — да огледа Аомаме: