Айзък Азимов - Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Обикновено Азимов избягва мелодрамата и съсредоточава усилията си върху разгадаване на загадки, които се стремят да дадат на читателя познания в областта на науката и техниката. В много от разказите му всичко се свежда до изненадващ завършек. Понякога идеите му за междузвездните цивилизации излизат от рамките на вероятното и достигат до абсурд. Творчеството на Азимов неизбежно страда от един недостатък. Понякога се повтаря, както това може да се забележи най-вече в различните му произведения за роботи.

Често го занимават сблъсъците на интересите на политиците и науката, като в „Мъртвото минало“, или на човешката етика и науката, като в „Малкото грозно момченце“. Едно от върховите му постижения е разработката на проблема за необходимостта от сътрудничество между хора и машини.

Азимов не се старае да създава „висока“ литература и сам многократно е заявявал, че се стреми да пише по-скоро „ясно“, отколкото в някакъв литературен стил, който според него би бил скучен със специалните си средства. Повечето от героите му са лишени от дълбочина, но някои от тях се доближават до пълнокръвните образи в произведенията на най-добрите съвременни писатели. Обикновено той съсредоточава вниманието си върху различните напрегнати и интересни ситуации, които увличат читателите.

Творчеството на Азимов е огромно, но той продължава да пише и не почива на лаврите си. Въпреки успехите на много негови разкази и романи във всяко ново произведение той сякаш се изявява още по-добре. Някои критици твърдят, че „Самите богове“ и някои от ранните му разкази са най-доброто, създавано от него, но сам Азимов не е съгласен с тях, а други критици го подкрепят.

Изтъкват се положителните и отрицателните страни в творчеството на плодовития писател, но, изглежда, многобройните читатели на Азимов не се интересуват от чуждо мнение и винаги му дават положителна оценка. Вярно е едно — произведенията на Азимов се четат с увлечение, от тях всеки извлича някаква полза и те служат на човечеството със своя стремеж към запазване на човешкото в бъдещата „машинна“ цивилизация, в условията на бурното развитие на науката и техниката.

Надявам се, че произведенията, които се предлагат в този двутомник, ще бъдат интересни за българските читатели, че те ще оценят по достойнство разказите за роботите, повестта „Двестагодишният човек“ разказа „Падането на нощта“ и първия роман от вече доста дългата поредица за „Фондацията“. Тези произведения се смятат за едни от най-добрите на Азимов. Читателите ще имат възможност сами да разкрият тяхната прелест.

Александър Хрусанов

Звездите вече бяха изгрели, макар че слънцето току-що бе потънало зад хоризонта и на запад небето зад Сиера Невада приличаше на пронизано с кървави жилки злато.

— Хей! — провикна се Ръсел Харли. — Върни се!

Но разнебитеният мотор на стария „Форд“ вдигаше твърде силен шум — шофьорът не го чу. Харли изруга, загледан в клатушкането на старата кола по пясъчните коловози върху полуспадналите й гуми. Задните светлини му казваха „не“ с червеното си сияние. „Не“, няма да можеш да се махнеш още тази вечер, „не“, ще се наложи да останеш тук и да се бориш докрай.

Той изсумтя и заизкачва стълбите към верандата на старата дървена къща. Личеше си, че е направена добре. Въпреки че стъпалата бяха на едно столетие, нито изскърцаха под него, нито имаха някакви пукнатини.

Харли вдигна пуснатите при внезапно връхлетялото го ново решение чанти — изтъркани и от изкуствена кожа — и ги домъкна в къщата. Там ги тръсна върху потъналия в прах диван и се огледа.

Горещината беше убийствена и стаята се бе просмукала с миризмата на пустинята отвън. Харли кихна.

— Вода — каза си той на глас. — Ето от какво имам нужда.

Преброди всички помещения в сутерена, преди да закове на място и да се плесне по челото. Какъв ти водопровод — естествено, че няма да има никакъв водопровод в тази дупка на дванайсет километра сред пустинята! Най-многото, на което можеше да се надява, беше кладенец…

Ако имаше и толкова.

Стъмваше се. Електрическо осветление също нямаше, разбира се. Харли ядосано се запъти пипнешком през тъмните стаи към задната част на къщата. Мрежестата врата издаде металически писък, щом я отвори. До нея беше окачена кофа. Той я взе и я обърна, за да изтръска песъчинките. Огледа „задния двор“ — около трийсет хиляди видими акра вълнист пясък, скали, туфи пелин и огненоразцъфнали кактуси. Нито следа от кладенец.