Айзък Азимов: Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

В повечето случаи обаче не го правя.

Героите в произведенията си описвам като добре образовани и много интелигентни хора. Поради това за тях е естествено да използват богат речник, да говорят точно и граматично правилно, макар да се опитвам да не изпадам в увлеченията на романтичния период.

И като въпрос на донкихотовски принципи, се опитвам да избягвам нецензурни изрази, дори и по-безобидните.“

Айзък Азимов твърди, че не е политик. Едва ли можем да повярваме, че един писател и още повече автор на научнофантастични произведения няма свои политически възгледи. Те неминуемо се отразяват в неговите схващания за бъдещото развитие на човечеството, в моралните проблеми, пред които ще бъдат изправени хората през следващите векове. Това ясно може да се забележи в много от романите и разказите му. Например в поредицата „Фондацията“ той подкрепя теорията, че историята на човечеството върви по възходяща спирала и се повтаря през определени периоди. Азимов решил да напише „Фондацията“, докато четял историята на Римската империя. В неговото политическо мислене се забелязва влиянието на много и различни по убеждение философи и особено на известния историк Арнолд Тойнби. Във футурологичните си предвиждания Азимов не може да се извиси над собственото си битие, но не може да му се отрече, че той е винаги на страната на потиснатите, на социално по-слабите.

Интересни са възгледите му относно някои съвременни проблеми. Така той нееднократно се е изказвал против войната, която САЩ водиха срещу народите на Виетнам, Кампучия и Лаос, макар да разглежда въпроса не толкова от политическа, колкото от общочовешка гледна точка. Според Азимов и сред авторите на научнофантастични произведения съществува същото разслоение, както и сред обикновените хора. Цитира като пример подкрепата и съпротивата на различни автори за германския фашизъм през тридесетте години, изолационизма на някои от тях и споровете им за войната във Виетнам. За него тази война е, както е казал навремето Наполеон, „по-лоша от престъпление, защото е глупава грешка“. Затова в едно свое писмо той пише: „Аз съм против войната във Виетнам не защото е несправедлива и неморална, за което може да се спори, а защото е глупава война — нещо, което не подлежи на спор“. Със съжаление изтъква, че сега всички са съгласни с него, но това е твърде слабо утешение.

Интерес представлява и отношението му към програмата за „Звездни войни“ на президента Рейгън. Азимов смята, че програмата вероятно има за първоизточник научната фантастика. Струва му се, че е възможно Рейгън да е взел идеята от една статия във вестник „Юниън“, излизащ в Сан Диего, в която се настоява да се създадат орбитални станции за антиракетна отбрана. В редакционна статия в собственото си списание той изяснява личното си становище за „Звездните войни“:

„Първо, съвсем не съм сигурен, че никой здравомислещ човек не иска ядрена война. Мисля, че съществуват идеолози, които биха били възхитени да водят ядрена война, която смятат, че могат да спечелят. Преди няколко години Рейгън и Уайнбъргър разсъждаваха за възможността да се води «ограничена» ядрена война, докато по-умни хора ги принудиха да не говорят за това.

Не мога да споря по технологията на «Звездните войни». Не зная достатъчно. Не мога да споря и по разходите за програмата. Зная обаче, че всеки голям проект, свързан с военните, винаги се е оказвал по-труден, отколкото се е очаквало, винаги е продължавал повече и винаги е излизал по-скъп. Нямам основание да предполагам, че проектът «Звездни войни» ще бъде чудотворно изключение…

Въпросът е защо например мир трябва да се постигне не чрез разоръжаване, а чрез «Звездните войни»?…

Струва ми се ясно, че от задънената улица има само един изход и той е внимателно разоръжаване на всички страни до съвсем ниско равнище. Вероятно е това да не може да се постигне, но мисля, че в такъв случай цивилизацията няма да просъществува дълго, а «Звездните войни» не могат и няма да ни спасят.“

Научнофантастичните произведения на Азимов могат да се разглеждат в различни аспекти. Тяхната литературна стойност е несъмнена, но силата им е предимно в реализма на научната им основа, на човешките отношения, на сблъсъка между човешката психика и развитието на науката и техниката. Как ще се развива човечеството, как ще изгражда своето бъдеще в условията на междузвездни полети, как ще реагира на срещи с извънземни цивилизации, ще издържи ли психически на бурния развой на машинната цивилизация — това са основните въпроси, на които Азимов търси отговори. Той рядко се стреми да ни натрапи своите схващания, по-често се опитва да ни насочи към едно или друго решение на проблема, който разглежда, но вярата му в разума на човечеството е непоклатима. Въпреки всички многобройни перипетии, през които минават героите в неговите произведения, правдата накрая винаги възтържествува.