Фредерик Пол - Планетата в края на времето

И, разбира се, ако това би могло да се нарече „съществуване“.

Защото тази излъчвана от черната дупка „енергия“ всъщност беше съвсем малка. Такава черна дупка не започва да излъчва, докато средната температура на Вселената — която се нарича „фонова радиация“ 57 57 Микровълнова радиация, проникваща през космоса. — Б.пр. , открита от човешките същества с техните малки глупави микровълнови чинии още през двадесетото столетие — не падне до много малка стойност от една десетмилионна от градуса над абсолютната нула. Само при тази температура черната дупка ще започне да излъчва.

Тази топлина наистина беше ужасно малка.

Уон-Ту знаеше, че би могъл да оцелее дори и при такава топлина, но това никак не му харесваше.

Лошото беше, че не виждаше алтернатива.

Докато не разбра, че слабото цъкане на малкото останали му сензори показва регистрация на много странен, неочакван и напълно неидентифициран поток от тахиони.

Когато се качиха на автобуса. Нрина беше поруменяла и възбудена.

— Ще е чудесно празненство — каза тя. Изглеждаше млада и щастлива и проверяваше багажа. — Взе ли котето? Моля те, внимавай да не го изпуснеш. Скоростта ще се променя и не искам да хвърчи насам-натам и да удари някой пътник по лицето. Добре ли понасяш космическите полети?

Виктор Сорикейн, който беше напълно сигурен, че е най-старият жив космически пилот в известната Вселена, не я удостои с отговор.

— Колко далеч ще пътуваме? — попита той и внимателно се намести на меката седалка и нагласи предпазния колан така, че неспокойното коте да не се изплъзне от скута му. Тъмнокосият мъж от другата страна на пътеката гледаше втренчено малкото животинче.

— Не много. Семейството на Фрит живее в една фабрична жизнена среда; произвеждат разни неща. Това е две или три нива по-долу, на по-малко от четвърт орбита. Пътуването ще продължи около два часа.

Два часа! Космически полет само два часа? После се сети за нещо, което тя беше казала, и попита:

— Това семейно празненство ли е? Аз не съм член на семейството.

Тя го погледна изненадана.

— Това няма значение. Аз съм. Във всеки случай нещо като член на семейството. Сигурно ще се радват да те видят — на такива празненства винаги има гости… — Тя спря да кимне на млада на вид жена, която вървеше бавно из автобуса и проверяваше дали всички са сложили предпазните колани, после каза: — Това е водачът. След малко излитаме. — Жената седна отпред в автобуса пред широк екран, издърпа в скута си табло с бледи мигащи светлини и го погледна. После натисна един бутон и входният люк се затвори.

— Тръгваме — каза Нрина. — Внимавай да не изпуснеш котето.

Бяха в космоса. В космоса !

Виктор се развълнува като почувства как автобусът напусна жизнената среда. Усети го като лек натиск към седалката, гравитация най-много една четвърт g . Усмихна се от удоволствие, макар че почувства как Нрина до него се размърда неспокойно и разсеяно я потупа по коляното. (Котето, изглежда, изобщо не почувства ускорението. То спокойно мъркаше.)

Макар и космически кораб, автобусът си беше — автобус. Дори старите нюманхоумски совалки бяха два пъти по-големи, но те трябваше да са големи — нали носеха гориво и ракети за преодоляване на планетарна гравитация. Автобусът нямаше такива потребности. Нуждаеше се единствено от въздух и място за десетина пътници и двигатели, достатъчни да го тласнат през пространството.

Тлеещото лице на кафявото джудже Нергал се виждаше сякаш точно зад прозореца. Планетата беше на сто и петдесет хиляди километра под тях. Очите започнаха да го болят. Нрина снизходително се пресегна и включи поляризацията на стъклото. Светлината от Нергал не беше ярка като слънчевата, но изглеждаше гореща — макар че през поляризираното стъкло преминаваше само видимата светлина, а инфрачервените честоти спираха.

Думата за такава светлина беше „гибелна“.

Корабът се завъртя, Нергал се отмести от зрителната линия и Виктор видя жизнената среда, която току-що бяха напуснали: тръба, дълга почти километър, която се въртеше величествено бавно. Някои от частите ѝ бяха големи огледала, които хващаха горещата радиация от Нергал и я насочваха към магнитохидродинамичните генератори, произвеждащи необходимата за жизнената среда енергия. Други бяха вероятно комуникационна апаратура; повечето неща бяха с неясно предназначение.

После, когато и това изчезна, Виктор се обърна и видя, че Нрина го наблюдава с интерес.