Тимъти Зан - Ангелиада

— Второто ли?

— Да — каза Пирбазари. — Първото е било да изключат мрежата при самата Централа. Според контролния център на катапулта сигналът е пристигнал няколко минути преди да се изключи собствената му мрежа.

— Още си мислиш, че съм сключил сделка с Коста, нали? — тихо каза Форсайт. — Чудесно. Тогава ми обясни какво печелят с изключването на мрежата тук?

— Не зная — безстрастно каза Пирбазари. — Но не зная също така какво печелят и с отиването си там. Знам само, че при пристигането си „Комитаджи“ унищожи една от основните мрежи на системата, а Коста изключи други две. Това съвпадение ли е?

— Той се мотае в института и около Ангелиада от месеци — възрази Форсайт. — Определено е наясно, че мрежите и катапултите са свързани само помежду си и нямат нищо общо с трафика към и от системата.

— Може би наистина знае. Може и да схваща бавно. — Лявата вежда на Пирбазари се вдигна. — А може би прави нещо друго, за което не зная.

— Ако е така, аз също не го зная — каза Форсайт. По челото му изби пот. Ясно си даваше сметка, че Пирбазари е само на половин крачка да наруши мълчанието, което сам си бе наложил, и да се разкрещи по всички уредби на ЕмОт.

Единствените неща, които все още го спираха, бяха липсата на доказателства и остатъците от лоялност, следствие на дългогодишната им съвместна работа. Но те нямаше да издържат още дълго.

— Господин Върховен сенатор? — повика го Рошманов от изхода. — Совалката ви е готова.

Пирбазари му махна в отговор.

— Добре. Да вървим.

Форсайт събра целия си кураж. Може би нямаше да издържат дори още тридесет секунди.

— Ти оставаш тук, Зар.

Пирбазари закопчаваше сакото си и гледаше надолу. После много бавно вдигна поглед.

— Какво?

— Ти сй бивш военен. Знаеш много за процедурите, персонала и тактиката на ЕмОт. Ако Леши се отрече от обещанието си, не можем да позволим да попаднеш в ръцете им.

— Ами вие? — настоятелно възрази Пирбазари. — Емпирейски Върховен сенатор?

— Зная много малко за военните дела и прекалено много за дипломатическия етикет — кисело каза Форсайт. — Нищо, което би им било от полза във военното им начинание.

— Това не е просто военно начинание — възрази Пирбазари. — Тази тяхна практика да поглъщат светове е колкото военна, толкова и политическа. А вие сте експерт по политическите въпроси.

Форсайт въздъхна.

— Какво искаш да кажа? Нали все някой трябва да иде.

Раменете на Пирбазари леко се свиха.

— Значи тръгвате сам?

— Не съм чак толкова храбър — каза Форсайт. — Ще взема Ронион.

— Ронион — повтори Пирбазари и отново го изгледа многозначително. — Интересен избор. Не мисля, че ще можем да събудим съчувствието на Мира.

— Нима мислиш, че той затова е все още с мен? — горчиво попита Форсайт. — От съчувствие?

— Преди не. Но тогава си мислех и че ви познавам. Сега… — Погледът на Пирбазари се спусна към медальона — Сега вече просто не знам какво да мисля.

— Тогава просто ми се довери.

— Винаги съм ви се доверявал. Винаги съм вярвал, че желаете единствено доброто за хората на Емпирей. — Той отново хвърли поглед към гърдите на Форсайт. — Сега не съм толкова сигурен.

— Това е единственото, което искам, Зар. — Сърцето му се свиваше. Сега, когато целият Емпирей заплашваше да се срути около тях, той внезапно разбра, че приятелството и лоялността на хората му са единственото, което му е останало. Единственото, което може би е останало на всички. — Повярвай ми. Дай ми само този последен шанс. Моля те.

Пирбазари пое дълбоко дъх.

— Предполагам, че нямам кой знае какъв избор, нали? Добре, господин Върховен сенатор. Просто… късмет.

Форсайт докосна ръката му.

— Скоро ще се върна — каза той и понечи да тръгне.

— Господин Върховен сенатор?

— Да? — обърна се Форсайт.

— Когато се върнете — меко каза Пирбазари, — ще си поговорим много обстойно за всичко това. Много обстойно.

— Съгласен — кимна Форсайт.

Натисна бутона на комуникатора, за да извика Ронион, и тръгна към чакащия го генерал Рошманов. Гърбът му бе неестествено скован.

Не, Ронион нямаше да дойде с него, за да се опита да изтръгне някакво съчувствие от ледените сърца на мирските нашественици. Но ако от тази конфронтация излезеше някое чудо, може би именно Ронион щеше да е онзи, който държи ключа.

Естествено Пирбазари не разбираше това. Но и Форсайт не би могъл да му обясни, че Ронион е човекът, който носи ангела.

А може би не бе необходимо да обяснява. Може би Пирбазари вече знаеше.