Тимъти Зан - Ангелиада

Седяха един до друг вече двадесет минути, всеки съсредоточил се върху собственото си четиво. Чандрис най-сетне приключи със своето ръководство и вдигна глава.

Гама-пращенето бе станало по-силно. Много по-силно.

Като се движеше безшумно, за да не пречи на Коста, тя стана и отиде до навигационния пулт. На монитора Ангелиада изглеждаше по-ярка и по-свирепа от всякога, но това пак би могло да се окаже оптическа илюзия. Тя седна пред пулта и извика някои данни.

Не беше илюзия. Ангелиада наистина се приближаваше.

Опасно бързо.

Чандрис преглътна болезнено, насили треперещите си пръсти да заработят и стартира програмата за проекция. Коста очакваше, че ще са им нужни общо два часа, за да могат да изхвърлят Ангелиада от системата. Значи още час и четиридесет минути. Въпросът беше дали разполагат с тези сто минути.

Компютърната екстраполация бе бърза, точна и недвусмислена. Не разполагаха със сто минути.

А точно със седемдесет.

Тя провери резултата още веднъж, и още веднъж.

Но всеки път проекцията беше една и съща. Много преди да могат да направят първата си стъпка, всичко щеше да свърши.

Погледна Коста. Той можеше да избяга, след като двамата с Ханан го измъкнаха от офиса на Форсайт. Можеше да изчезне в Шикари Сити или някъде извън града и да изчака приятелите си от Мира да пристигнат. А те много скоро щяха да го направят.

Но вместо това той бе рискувал всичко, за да дойде тук. Бе рискувал живота си, за да се опита да помогне нн хората на Сераф. Как да му каже, че жертвата му е безсмислена?

Внезапно, сякаш усетил мислите ѝ — или просто бе забелязал отсъствието ѝ — Коста рязко вдигна глава.

— Чандрис? — извика той през шума. Завъртя стола си към нея… и от изражението му Чандрис разбра, че вече се е сетил. — Ангелиада?

— Приближава се бързо. Компютърът предвижда час и четиридесет минути до сблъсъка. Но тридесет минути преди това радиацията ще ни довърши дори през защитата на Централата.

Устните му трепнаха.

— Сигурна ли си?

— Проверих резултатите три пъти. Разполагаме точно със седемдесет минути. Докъде стигна с четенето?

— Не върви достатъчно бързо — каза той. — Имам още половин час и става все по-ясно и по-ясно, че след това програмирането ще отнеме най-малко един час. Дори и двамата да се заемем с него.

— Значи всичко е свършено — каза спокойно Чандрис, или поне толкова спокойно, колкото можеше да изкрещи думите. — Хайде, да се връщаме на „Газела“.

— Не.

Тя въздъхна и отиде при него.

— Джерико, свърши се.

— Не, не е — решително повтори той. Погледът му трескаво шареше наоколо. — Можем да го направим. Трябва да го направим. Просто трябва да спечелим още време.

— Как? Това не ти е „Газела“, която може да надбяга онова нещо, стига да знаеш накъде да я подкараш. Това е космическа станция. Тя няма двигатели.

— Тогава трябва да намерим начин да забавим Ангелиада — каза Коста. — Да ѝ пуснем примамка…

В очите му се появи странен блясък.

— Изобщо не си го помисляй — предупреди го Чандрис. Стомахът ѝ се бе свил на топка. Нещо в погледа му ѝ напомняше за Ханан и Орнина с тяхната непоколебима решимост да бъдат благородни и жертвоготовни на всяка цена.

И ако тази цена включваше „Газела“…

— Освен това мога ли да отбележа, че „Газела“ е единственият ни билет за връщане? — попита тя.

— Зная. — Той пак завъртя стола си към пулта. — Има ли резервно гориво на борда? За совалки или кораби, които са закъсали?

— Ще проверя. — Чандрис седна до него и извика инвентарния списък и плана на станцията. — Джерико…

— Зная — каза Коста и се наведе над плана. — Довери ми се.

— Ами ако грешиш?

Дъхът му върху бузата ѝ беше топъл.

— Ще се помъча да намеря достатъчно време, за да се извиня.

Совалката беше подготвена, пилотът — избран и инструктиран. Форсайт преглеждаше информацията, с която разполагаше Емпирей за мирските закони и управление, когато се разнесе новината, че серафската ловна мрежа е изключена.

— Как така изключена? — намръщи се Форсайт. — Изрично наредих да се остави работеща.

— Твърдят, че командата е дошла от Централата. — Гласът на Пирбазари бе подчертано неутрален. Същият тон, който беше използвал преди час, с растящо безпокойство забеляза Форсайт. — Ангелиада е на двадесет и една светлинни минути оттук, което означава, че сигналът е бил пратен двадесет минути след пристигането им в мрежата. Като се вземе предвид времето за маневриране, скачване и прехвърляне в станцията, явно второто нещо, което са направили, е било да изключат мрежата на Сераф.