Дейвид Брин - Битие

Нещо в технологията на кристалната сонда с вирусни личности явно я правеше идеална за събиране и обработка на огромни количества данни. Хамиш се огледа към останалите АКЛ и си помисли, че някои от тях са подбрани по очевидни причини. Жената-птица сигурно можеше да се справи с изчисленията просто така, между другото.

И Лейси. Целият й живот беше водил към този момент. Същото се отнасяше за Емили, Сингх, Куриера, М’м пор’лок и другите учени. Те вече схващаха предназначението си и горяха от нетърпение да започнат.

Другата крайност бяха онези, които Хамиш намираше за безполезни, дошли само за да се повозят — олигарсите и другите използвачи, копирани на тази сонда само защото си бяха платили. Можеха да си играят на магьосници векове наред там долу, без изобщо да им пука, че пътуването им е в съвсем различна посока.

„Добре. Но защо Най-стария оцелял е на борда?“

Хамиш погледна извънземния, който продължаваше да крачи и да мърмори ядосано — и разбра.

„Ще научим много, като наблюдаваме реакциите му, когато получаваме нови данни за някоя далечна система. Дори да се опитва да мами, ще разполагаме с десет милиона негови версии за сравнение. Ще ръчкаме и разнищваме реакциите му, ще се доберем до дълбините на програмирането му, може дори да разработим детектор на лъжата за извънземни!“

Усмихна се при мисълта за една от собствените си роли.

„Никой не е по-добър от мен в «ръчкането». Аз ще съм главният му мъчител!

И все пак…“

Това ли бе всичко?

Това ли бе единственият начин, по който можеше да е полезен?

„Може би очакват от мен да се присъединя към плейбоите там долу.“

Разбунтува се срещу тази мисъл. Погледна Лейси.

„Няма начин. Аз съм един от създателите на «ключа»!“

Един от четиримата, които изрекоха думата едновременно, за да отворят кутията и да започнат превръщането на кораба в телескоп. Това означаваше, че е важен, дори незаменим! Но как?

Сигурно заради някакъв негов талант. Заради умение, което носеше в себе си. Заради нещо, в което беше невероятно добър.

И, разбира се, това нещо бе очевидно.

Трийсет и пет години преди изстрелването на вашата сонда наред с десет милиона други в рамките на Операция Изглед при един много по-ограничен експеримент в зоната между Уран и Нептун бяха пуснати шейсет и четири примитивни капсули. Целта им беше да изпитат една изключителна идея и да се възползват от една странна чудатост на природата.

В началото на двайсети век Айнщайн казва, че тежките обекти като звездите и звездните купове изкривяват пространството около себе си, като по този начин отклоняват минаващите покрай тях вълни. Този ефект на гравитационната лещапозволи на астрономите да надникнат покрай някои галактики и да наблюдават далечни обекти — толкова далечни, че светлината им достига до нас от самото начало на времето.

Досега тези редки възможности за наблюдение бяха щастливи случайности, зависещи от положението на обектите. Никога не сме имали възможност да избираме какво да наблюдаваме.

След това италианският астроном Клаудио Маконе издига една странна идея — че може би си имаме собствена гравитационна леща, при това съвсем наблизо и готова за използване.

Слънцето. Изчисленията показват, че масата на Слънцето изкривява пространството и пречупва всички лъчи, които минават в непосредствена близост до повърхността му, така че далечните обекти могат да се фокусират на някои специални места.

Най-близкият и най-лесно достъпен район се намира между орбитите на Уран и Нептун. Той напълно обгръща нашата звезда и е разположен на разстояние от двайсет и две до трийсет астрономически единици от нея. В тази зона се съсредоточава само определен вид лъчение — само гравитонии неутрино. Въпреки това беше направен експеримент и сондите изпратиха ценни данни, сред които и невероятна нова информация за образуването на Слънчевата система.

Този експеримент не ни каза нищо за далечни цивилизации, нито отговори на най-важните въпроси, стоящи пред нас. Въпреки това концепцията беше доказана.

И се потвърди, че съществува друга зона, която е много по-отдалечена. Район, в който нашето Слънце фокусира различен вид лъчение.

Светлината.

Лейси бе възхитена от великолепния дизайн на Великия телескоп — и от великолепния замисъл. Десет милиона кристални сонди, насочили широките си сто километра платна-огледала към Слънцето и взиращи се в огънатото сияние на далечни звезди и планети, увеличени от гравитацията на родната звезда. Едва забележим тънък пръстен около яростна огнена топка.