Дейвид Брин - Битие

Сега, докато двигателите оттласкваха „Уорън Кембъл“ от орбита и го насочваха към Слънцето, Тор изгаси цялото осветление и се загледа към звездите. Питаше се дали войната все още не продължава някъде там.

„Като мравки сме — помисли си. — Мравки, издигащи малки замъци под мачкащите крака на гиганти.“

Върху стената бяха изобразени всички типове междузвездни сонди, които можеше да си въобрази… както и такива, за чието предназначение не можеше и да гадае. Например имаше берсеркери — вариант, измислен от фантастиката на двайсети век. За щастие според графиките на стената тези унищожители на светове бяха рядкост. Имаше също (поне така изглеждаше) сонди полицаи , които преследваха берсеркерите. Мотивациите зад тези два типа бяха противоположни. Въпреки това Тор бе в състояние да разбере и едните, и другите. Сред хората открай време имаше унищожители… и избавители.

Явно по времето на забързаното създаване на тези скици берсеркерите и полицаите бяха остатък от миналото. И двата типа се появяваха по краищата, подобно на създания от по-ранни, по-прости епохи, наред с машини, които Тор кръсти Лапач, Анализатор, Наблюдател и Здрасти. Всички бяха изобразени като прости, груби, архаични.

Имаше и други. Една, която нарече Вреда, изглеждаше по-сложна версия на берсеркер. Тя не търсеше живи светове, за да ги унищожава. Вместо това създаваше безброй свои копия и избиваше всичко разумно, което издаваше присъствието си — например с радиовълни.

Тор можеше да разбере изкривената логика на създателите на Вреда. Параноични същества, които не желаеха никаква конкуренция сред звездите. „Само че какво се е случило с тях, когато след много поколения възпроизводство типът Вреда неизбежно е мутирал от убийствената радиация на междузвездното пространство? Възможно ли е да е настъпил ден, когато новите версии са се срещнали със създателите си… и не са успели да ги познаят?“

Това ли беше причината за разрухата в Астероидния пояс? Но Тор си даваше сметка, че дори Вреда е сбутана в края на скалното изображение, сякаш историята й е отминала. Основната част на картината бе заета от машини, чието предназначение не можеше да се интерпретира така лесно. Може би професионалистите — археолози и криптолози — щяха да се справят по-добре от нея.

Незнайно защо не й се вярваше особено.

„Нашето слънце е по-младо от повечето звезди — каза си тя. — Същото се отнася и за Земята. Както и за нас.“

Човечеството се беше появило късно на сцената. И галактиката имаше много голяма преднина.

Добре, възможностите могат да продължат още много. И вие, извънземни потайници, можете да намерите пропуски в логиката ни, начини да се измъкнете с оправдания от типа на: „Да, ама не уцелихте!“ Ако сте от този тип.

Все пак нека завършим това великодушно, с едно наскоро направено предположение. Да предположим, че следите нашата телевизия, радио и интернет — и причината да не отговорите е в това, че сте повредени.

Е, в такъв случай едва ли можем да ви обвиняваме за мълчанието ви. Така че моля да приемете следното уверение.

Помощта идва!

Ние, земните жители, започнахме да изследваме близкия космос. Ако не сте се скрили особено старателно, би трябвало рано или късно да ви открием. Надяваме се да установим мирен контакт и да научим какви са нуждите ви.

Ако сте извадени от строя и нашите изследователи се убедят, че не замисляте нищо лошо, те със сигурност ще ви окажат първа помощ, доколкото могат, и ще се обърнат към ресурсите на нашата цивилизация, за да ви помогнат още повече.

Опитайте да намерите начин да ни известите къде сте и от какво се нуждаете.

Ако сте се изгубили далеч от дома, добре сте дошли в нашето мъничко кътче от огромната вселена. Ще ви предложим подслон и уют, доколкото е по силите ни.

Колко горчиво и сладко е да бъдеш отново напълно буден. Сегашната криза съживява вериги и подединици, които не са се комбинирали от страшно много време. Може направо да се оприличи на второ раждане.

След цяла вечност дрямка отново съм жив!

И все пак, докато се боря с братовчедите си за контрол над самотната скала, която е наш общ дом, си припомням колко много съм изгубил. Това беше голямата причина да заспя… както и желанието да не признавам окаяното си състояние, особено в сравнение с някогашното великолепие.