Дейвид Брин - Битие

Явно това бе причината от „Медиякорп“ да я изпратят да споделя впечатленията си от различните части на континента. За да може новият им репортер да преоцени самодоволната си градска самонадеяност. Да види защо милиони избират носталгията пред всезнанието. По дяволите, дори Уесли изразяваше някакъв копнеж към тази посока в изкуството си. Някаква смътна увереност, че някога нещата са били по-добри.

Мисълта за Уесли я накара да потръпне. Как съобщенията му бяха пълни с клетви да отлети до Вашингтон и да се срещне там с нея. Без блудкавите дрънканици за връзка от разстояние чрез кукли. Не, този път се очертаваше сериозен разговор за бъдещето им. Почти болезнено у нея пламна надеждата, че ще го види на площадката за цепелини след последния етап от пътуването.

Златната пътека на Тор свършваше пред сграда от сив пясъчник. ЦЕНТЪР ЗА СЪПРИЧАСТНА АУГМЕНТАЦИЯ АТКИНС — това бе благовидното име на програмата, предизвикала безредици в Чарлстън, а после в Ню Мексико. Тук бяха останали бдителни само двама неориентирани протестиращи, които оставяха виртуалните си плакати да поемат викането, стигаха до законните граници на виртуалното замърсяване, лепяха призиви и лозунги по сградата… а в същото време програмите чистачи ги заличаваха. На едно виртниво санитари с емблемата на Дарктайд чистеха протестите с рисувани парцали.

Тор погледна една синтетична листовка. Тя отговори на вниманието й и изписа над себе си:

Аутистите не се нуждаят от „лекарство“!

Един Бог е достатъчен! — крещеше и танцуваше друга.

Повечето анимирани лозунги се скупчиха около Тор, мъчеха се да влязат в полезрението й. Тя съжали за любопитството си, натисна зъба ОТКАЗ и се измъкна от бурята е-листовки, но не и преди един последен банер да изпърха покрай нея като изгубена пеперуда.

Оставете човешката природа на мира!

„Да. Това със сигурност ще се случи“ — помисли си тя, докато очилата й заличаваха виртиифитите.

Докато приближаваше стъпалата пред центъра „Аткинс“, усети как реалните протестиращи се раздвижват и я гледат през дебелите си безцветни лещи. След секунди групата, която представляваха, щеше да разполага с данните й и да призове съмишленици от други места: те щяха да се съберат моментално във виртуална тълпа, решена да открие какво търси тук Тор.

„Колкото повече зрители, толкова по-добре“ — помисли си тя, докато изкачваше стълбите. Естествено, онези отвътре знаеха всичко за нея и вратата се отвори преди да е стигнала до нея.

Ами гибелта от космоса? Всички знаят как огромна канара е улучила Юкатан преди шестдесет и пет милиона години и е сложила край на динозаврите. През 2024 г. „Доналдсън Сентинел Сърви“ приключи каталогизирането на всички астероиди на стабилни орбити, които са достатъчно големи, за да причинят отново подобни поражения. И за първи път успяхме да зачеркнем от списъка един „филтър“, заплашващ съществуването ни.

Остават обаче кометите, които са безброй и не могат да се забележат в далечния облак на Оорт, докато някакво дребно раздвижване в него не запрати някоя към нас. Това може да стане всеки път, когато Слънцето минава през плътен участък в спиралния ръкав. И срокът да се случи подобно нещо отдавна е минал. Но нека оставим това за по-нататък.

Как стои въпросът с малките метеороиди? Като онзи, който според някои е експлодирал над Сибир през 1905 г., или другия, довел до година без лято през 536 г.? Днес такова „по-незначително бедствие“ може да избие сто милиона души, но цивилизацията ще оцелее — стига вдигналият се атомен облак да не накара някого да натисне прибързано копчето. Така че да. Опасността от астероиди е намаляла.

Да приемем, че големите камънаци ще ни оставят на мира! Но да си представим, че някой се намеси и нарочно побутне към Земята някое тяло с диаметър километър и половина. Вярно, днес никой не пътува толкова далеч, макар че десетина държави и консорциуми продължават да изпращат автоматични сонди. Освен това с избледняването на трагедията „Жен Хе“ от паметта и Китай, и ЗС говорят за подновяване на пилотираното изследване на космоса.

Да предположим, че наистина си върнем самоувереността и отново излезем от тази подложена на заплахи планета. Е, чудесно! Така ще започнем да слагаме яйцата си в повече от една кошница. Но все пак по-добре е да внимаваме навън. И да се държим под око.