Дейвид Брин - Битие

— Някои от последните догма-меми са проследени до източниците им, които се оказват кристали! Оказва се, че са били предадени от хитроумни фомити, целящи да повлияят на общественото мнение и да го променят. Стават все по-коварни, Джералд.

Да, това беше опасението на Бен преди Джералд да поеме на това пътешествие. Сега подозрението на приятеля му, изглежда, се потвърждаваше.

— Открихме един набор, използващ подсъзнателни оптични послания, скрити в детски програми. Проследихме мемите до една компания за специални ефекти в Боливуд — притежаваха фрагмент от артефакт, който бил изкопан и си останал нерегистриран. Решили да го използват за няколко симулационни номера. И изобщо не си направили труда да пречистят посланията! Идиоти!

Не беше за първи път. Миналата година някакви глупаци бяха хванати да използват нерегистриран артефакт като съветник за инвестиции. Извънземните методи им позволили да хакнат мрежите на конкуренцията. На заговорниците изобщо не им минало през ума, че мошеничеството тече в двете посоки. Че фомитът може да използва финансовите печалби, за да промие тихомълком мозъците на „собствениците“ и постепенно да обърне отношението господар-слуга, превръщайки ги в могъщи и верни на него — с крайна цел превземане на човешката цивилизация.

— След като бяхме предупредени, откриваме подобни случаи почти всеки месец! Играем си на гоненица. Тези заразни меми са страшно коварни и толкова добре настроени към човешката психология, че е направо плашещо!

По графиката се появиха мънички фигури, приличащи на гладни паразити. Оцветени в опасно червено, те се понесоха към някои групи по интереси и ги загризаха, опитвайки се да се настанят в тях.

„Нищо чудно, че тези неща изобилстват в галактиката. Човек може да разбере защо милиони искат пълната им забрана. Но това само ще даде още сили на малкото останали, скрити от някой елит. Най-добрата ни защита е била прозрачността и съревнованието. Принуждаването на кристалите да спорят помежду си и да анулират триковете си.“

Към нашествениците се насочиха сини антитела, създадени от светлина. Повечето паразити изчезнаха. Но някои оцеляха, трансформираха се, продължаваха да заразяват умове…

Джералд разтърка очи и изсумтя команда за спиране на доклада на Бен. Така или иначе, графиката беше стара. Новината за сражението със СФУК вече би трябвало да е променила настроенията. Напълно заслуженият героичен статус на Тор Повлов беше нов фактор. Освен това избухването на космическа война можеше да насочи симпатиите към пулсиращия облак горе вдясно, представляващ милионите, които искаха построяването на космически оръжия. И то на много космически оръжия, с които Земята да се изправи срещу опасната вселена.

„Само че ако човечеството продължи в тази посока и започне да създава огромни защитни лазери, това няма ли също да се окаже благоприятно за целта на всеки космически вирус? Дори на Куриера? Подобни лазери са необходими за изстрелването — или «изкихването» — на нови кристали.

Всеки с човешки екипаж на борда.“

Джералд беше мечтал за това почти всеки ден откакто Хаванският артефакт оповести голямата си реклама. Сред всички представители на расата той имаше гарантирано място на борда на подобен съд… или на стотици, дори хиляди такива съдове.

И така…

„Всеки път, когато се събудя, преди да отворя очи се питам дали ще видя познатата сива реалност на оригиналния Джералд Ливингстън? Или ще открия, че съм един от онези симулирани Джералдовци, затворени в мъничко яйце, но с огромни вътрешни простори, които мога да изследвам и споделям със завладяващи същества, докато летим в космоса към някакво неизвестно приключение?“

Възможно ли бе дори тази реалност, която преживяваше сега, в този момент, също да е симулирана? Може би беше спомен на оригиналния Джералд Ливингстън, заедно с всичките му несгоди и болежки от възрастта, възпроизведен изключително достоверно? Повечето пътници в артефактите го правеха, за да убият времето през дългото пътуване.

— Изкушаваш ли се, Джералд? — попита Бен Фланъри. — Да предположим, че построим модифицирани пратеници, както е направила цивилизацията на Куриера, които да бъдат открити и честни с всяка раса, на която попаднат. Нима това ще ни направи по-малко вируси и повече посланици на приятелството? Особено ако ги натъпчем все с хубави неща? Не само с чертежи на сондата и лазера, заедно с хитроумни реклами, целящи възпроизводството ни, а с цялото изкуство, култура и знания, с които се гордее човечеството? Дарове, които могат да говорят добре за нас много след като сме се изчерпали или сме се затворили в себе си като уплашени мишки? Дали в такъв случай ще си помислиш, че авантюрата си заслужава и е дори привлекателна?